Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Настя гледаше цветната снимка на Кирил Яровой и си припомняше всичко, което й бе разказал Игор Лесников за Женя Рубцова.
След като завършил института, баща й бил изпратен като млад специалист в дълбоката провинция, където честно отработил задължителните три години. През тези три години той периодично се срещал с местната красавица, без да има предвид нищо сериозно. А и момичето някак не предразполагало към сериозни намерения — било весело и безгрижно, на драго сърце си пийвало с Рубцов (и не само с него), тичало по танцови забави и си тръгвало оттам всеки път с нов кавалер, не отваряло дума за брак. С една дума, всичко това задоволявало Рубцов. Като минали трите години, той се върнал в Москва, а след още две случайно научил, че онази жена родила дете от него. Рубцов незабавно отишъл при нея, преизпълнен с благородното намерение да се убеди, че детето наистина е негово, и в случай на положителен отговор да реши въпроса с оказването на материална помощ на младата майка. Нямал намерение да се жени за нея, но и да се отрече от бащинството, не влизало в плановете му.
Това, което видял, когато пристигнал в провинциалното градче, хвърлило Рубцов в ужас. За две години съвършената красавица се била превърнала в дебела, алкохолизирана лелка, занемарена, с избити зъби и постоянни синини по лицето. Момиченце на година и половина с мръсна, лекьосана рокличка надничало от ъгъла на неразтребената стая, хвърляйки на Рубцов погледи, изпълнени със страх и злоба. Той не се поколебал нито секунда, а веднага изтичал в милицията при участъковия, разпитал какво трябва да направи и как, къде и какви документи трябва да оформи, на кого да занесе документите, а на кого — нещо друго, с цел най-спешно разглеждане на случая. За негов късмет майката посочила Рубцов като баща и неговото име било вписано в акта за раждане на детето. Това съществено облекчило решаването на проблема.
След известно време Рубцов се върнал в Москва с дъщеря си. По това време неговите родители вече били починали, но някъде в Калинин живеела някаква леля по линия на майка му и новоизпеченият баща я помолил да се премести да живее при него. Леля Рая, или просто Раечка, както я наричали всички заради веселия й и дружелюбен нрав, веднага дотичала на помощ на племенника си, когото не била виждала няколко години, от погребението на майка му, и поела всички грижи по отглеждането на Женечка, както и по цялото домакинство. Раечка не одобрявала прекалено строгите методи на възпитание, които прилагал племенникът й, но не смеела да спори с него, а може би и не искала, предпочитала да прави всичко посвоему, но без да го афишира. Тя разрешавала на Женечка много от нещата, които забранявал строгият й баща, но тайно, така че той да не научи. „Защо да разстройваме татко ти? — казвала тя. — Нека си мисли, че го слушаме. Татко ти много работи, уморява се, нека поне вкъщи да се отпусне и да не се нервира“. Естествено, имало забрани, които не можела да прекрачи дори добрата Раечка, например забраната на детето да се купуват скъпи дрехи, да не говорим за украшения. Затова пък с разрешението на родственицата, която винаги била готова за невинна лъжа, Женя можела да ходи денем с приятелки на кино, да ги кани на гости, за да пият чай с възхитителни домашни курабийки.
Раечка починала преди една година. И от този момент девойката се озовала заключена сред строгите правила, въведени от баща й, като в затвор. Бащата безумно се страхувал, че лекомисленото отношение към живота, влечението към мъжете и към алкохола ще се предадат на дъщеря му по наследство, не криел от Женя своите опасения и следял поведението й по-педантично от биолог експериментатор, който наблюдава под микроскоп делението на клетка. До деветнайсетата година на Женя Рубцова в живота й нямало нито една романтична история, тя не се е срещала с момчета и нито веднъж не се е целувала, всички нейни представи за околния свят били извлечени или от книги и филми, или от собствения й опит, който благодарение на баща й бил крайно оскъден и строго регулиран: училище, работа (под негово наблюдение) и курс по немски.