Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Вземете — каза мъжът.
Момченцата плахо посегнаха към бонбоните, взеха по един и без да гледат Мей, отпуснаха надолу ръце. Но те се спогледаха едно друго и крайчетата на устните им потрепнаха в смутена усмивка.
— Благодаря ви, мадам. — Мъжът взе хляба от тезгяха и излезе, а момченцата с напрегната походка закрачиха подир него, всяко стискайки здраво до крака юмручето си, в което бе бонбонът на ивици. Те като катерички скочиха от предната седалка върху високия куп покъщнина и пак като катерички се сгушиха сред вързопите.
Мъжът седна в колата, даде газ: старият „Наш“, като бумтеше и изпускаше облаци син маслен дим, излезе на шосето и отново пое напред.
Шофьорите, Мей и Ал гледаха подир него.
И изведнъж Биг Бил рязко се обърна.
— Тези бонбони не струват два за цент — каза той.
— А теб какво те интересува? — сопна му се Мей.
— Струват по пет цента парчето — продължи Бил.
— Трябва да тръгваме — рече другият шофьор. — Ще закъснеем. — И двамата бръкнаха в джобовете си. Бил хвърли на тезгяха една монета; другият, като я видя, отново бръкна в джоба си и остави своята монета до първата. Сетне те се завъртяха на пети и закрачиха към вратата.
— Хайде, сбогом — каза Бил.
Мей ги спря.
— Почакайте. А рестото?
— Върви по дяволите! — извика Бил и вратата се хлопна зад гърба на двамата шофьори.
Мей гледаше как те сядат в големия камион, как колата тежко потегля на малки обороти, после, като изскимтява, преминава на обичайната рейсова скорост.
— Ал… — тихо изрече тя.
Ал вдигна очи от кренвиршите, които натискаше с лопатката, преди да ги увие в парафинирана книга.
— Какво искаш?
— Гледай — тя показа парите, които лежаха до чашите, — две монети по половин долар. — Ал се приближи до тезгяха, погледна монетите и се върна обратно.
— Шофьори! — благоговейно изрече Мей. — Не са лайнари като онези!
Мухите се удряха в мрежата и с бръмчене отлитаха далеч. Компресорът отново включи и после млъкна. По шосе номер 66 профучаваха една след друга коли — камиони, красиви леки коли с аеродинамична форма и таратайки; те зловещо свиреха, разсичайки въздуха. Мей събра чинийките и свали от тях в кофата остатъците от тортите. После взе една мокра кърпа и почна да изтрива тезгяха, въртейки кърпата в кръг. А очите й бяха приковани в шосето, по което вихрено летеше животът.
Ал изтри ръце в престилката си. Погледна един лист, закачен на стената над тигана. На него имаше някакви отметки в три колонки. Ал сметна най-дългата. После, като заобиколи тезгяха, се приближи до касата, натисна клавиша, на който пишеше „0-0“, и взе от касата шепа монети.
— Какво правиш там? — попита Мей.
— Иде ред на номер трети да плаща — отвърна Ал. Той се приближи до третия автомат и пусна в него една след друга няколко петцентови монети. След петото завъртане на колелата се появиха трите черти и в чашката се изсипа голямата печалба. Ал събра монетите в шепата си, върна се към тезгяха, сложи ги в касата и я затвори. После отиде в кухнята и зачеркна на листа най-дългата колонка.
— При номер три ходят най-често — каза Ал. — Може би ще трябва да им разменим местата. — Той вдигна капака на една тенджера и почна да разбърква сложеното на слаб огън задушено.
— И какво ще правят те в Калифорния? — попита Мей.
— Кои?
— Ей тези, които току-що заминаха.
— Един бог знае — отговори Ал.
— Може би ще намерят там работа?
— Отде да знам?
Мей погледна към шосето.
— Идва един камион с ремарке. Дали ще спре тук? Дано да спре. — И когато грамадният камион тежко свърна от шосето и се приближи до павилиона, Мей грабна кърпата и изтри още веднъж целия тезгях. Тя не забрави да почисти и лъскавия кафеник и да му налее газ. Ал сложи пред себе си няколко малки репи и почна да ги бели. Влязоха двама шофьори, облечени с еднакви дрехи, и Мей веднага се развесели.
— Здрасти, сестричке!
— Аз нямам братя — отвърна Мей. Те се засмяха, засмя се и тя. — Какво ще обичате, момчета?
— Дай ни кафе. И торти — какви имате?
— Ананасова, бананова, шоколадова и с ябълки.
— Дай ни с ябълки. Или не, почакай. А ей тази, пухкавата — каква е тя?
Мей взе тортата и я помириса.
— Ананасова.
— Добре, отрежи едно парче.
Колите зловещо свиреха по шосе номер 66.