Кървав лабиринт

Думите му я накараха да се сепне.

— У дома? Утре?

Той кимна.

— Не е необходимо да правиш кой знае какво. Мога да поръчам готово ядене от супермаркета.

Карол отметна глава назад, притвори очи и въздъхна.

— Невъзможен си — каза тя. Гневът й се беше изпарил.

— Съжалявам, не съм искал да те дразня. Просто исках да ти помогна, без да ти се пречкам — острото ехо на спора все още изпълваше атмосферата, но тонът на разговора се беше променил и се доближаваше до обичайния.

Тя седна.

— Е, след като вече съм тук, разкажи ми какво мислиш по въпроса. Какво да правим с Азиз, след като разговорът с Рейчъл Дайъмънд сложи край на търсенето в тази посока?

— Не мисля, че е сложен край — възрази той. — Трябва ми време да обмисля нов подход.

— Уведоми ме, когато го измислиш. Този път искам да присъствам и аз — каза тя твърдо. — А има и още нещо, което не съм имала възможност да ти кажа — тя разказа за двата различни таймера, открити на местопрестъплението. — Антитерористите считат, че това говори за различен подход, по-скоро в стила на ИРА — извънредни, при които атентаторите оцеляват, за да продължат с дейността си. Лично аз мисля, че това ни доближава до възможността да си имаме работа с наемен убиец. Може би става дума за двойна осигуровка. „Ако таймерът не се задейства, ще задействам взривното устройство от разстояние с мобилния си телефон“, нещо такова.

Тони изпита смътното чувство, че някаква мисъл добира форма в тъмните ъгълчета на съзнанието му.

— Нещо такова — повтори той тихо. — Да. — За миг лицето му се проясни, той й се усмихна и допълни: — Все повече се отдалечаваме от възможността да се защити убедително хипотезата за тероризма.

— Но ни трябват непоклатими доказателства. Затънала съм в безизходица по двата случая — и за едното, и за другото престъпление не съществуват фактически доказателства.

Тони махна нетърпеливо с ръка.

— Когато откриеш Джак Андерсън, ще намериш и необходимите ти доказателства. Струва ми се, че той е свързан по някакъв начин с някоя от съществуващите отровни градини.

— Какво представлява отровната градина?

— Има такава например в замъка Алнуик — отвърна той. — Тя е отворена за посетители, всеки може да отиде да разгледа растенията — убийци. Но се шушука за съществуването на такива частни градини. Откак свят светува, най-различни хора са се заемали да отглеждат отровни растения, за да убиват други хора. Бучинишът например е дал отровата, убила Сократ. Стрихнинът е предпочитан през Средновековието от жени, които искали да се отърват от съпрузите си. Рицинът убива Георги Марков през седемдесетте години на миналия век. Ако човек си разбира от работата, може да отглежда тези растения в градината зад къщата си. Струва ми се, че на мястото, където избягващият рискове Джак Андерсън се укрива и кове сложните си планове, ще откриете и отровна градина.