Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Кървав лабиринт
Кървав лабиринт - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кървав лабиринт

Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:

Един малък град в северна Англия потъва в траур. След загадъчното убийство на звездата на градския футболен отбор, жестока експлозия почти унищожава футболния стадион и взема десетки жертви.
1 ... 174 175 176 177 178 179 180 181 182 ... 191
Перейти на страницу:

— Да?

— Търся Рейчъл — каза Тони.

— Рейчъл ли? О, съжалявам, но в такъв случай сте били път до тук напразно. Тя отиде в офиса. Аз съм майка й, Естер Вайсман. А вие сте…?

Преди Тони да успее да се представи, Лев се появи, застана до баба си и каза:

— Аз те познавам. Ти дойде вчера с онази жена от полицията — той вдигна поглед към баба си и допълни: — Някакъв човек го ударил с брадва.

— Колко неприятно — отбеляза госпожа Вайсман. Лев се промъкна покрай нея и наклони глава настрани, за да може да види снимката, която Тони стискаше с ръката, облегната на патерицата.

— А ти защо носиш снимка на приятеля на мама? — попита той.

Стреснат, Тони се облегна по-добре на патериците, обърна снимката с лицето нагоре и я поднесе към момчето.

— Този човек приятел на мама ли е?

— Срещнахме го веднъж в парка. Той ми купи сладолед.

Госпожа Вайсман се опита да види снимката. Съзнавайки, че държи взривоопасен материал, не по-малко опасен от раница, пълна с ТАТР, Тони пристъпи встрани, така че тя не успя да я види.

— Какво е това? — попита госпожа Вайсман.

— Човекът е свързан с онзи случай в събота — каза той с тон, подсказващ, че не е редно да говорят за това пред детето. — Опитваме се да го идентифицираме, надявах се Рейчъл да може да ни помогне. Аз работя за полицията. Добре тогава, ще я потърся в офиса — и той се опита да се обърне и да си тръгне, като същевременно държеше снимката така, че да не се вижда, и внимаваше да не се препъне в Лев. Дори това, че не падна, можеше да се приеме за забележително постижение.

В продължение на един ужасен миг той се боеше, че госпожа Вайсман ще измъкне снимката от ръцете му. Но доброто възпитание надделя и тя успя да се въздържи.

— Ще тръгвам тогава — каза той, обърна се и забърза към таксито, доколкото му позволяваха силите.

— Не чух името ви — подвикна след него госпожа Вайсман.

Обзе го детински порив да отвърне: „Казвам се Отмъстителя“. Вместо това се ограничи с обикновеното:

— Хил. Доктор Тони Хил.

Рейчъл и без това щеше да осъзнае ролята му достатъчно скоро. Когато отпрати таксито, той се обади в отдела за особено тежки престъпления. Отговори Пола.

— Имам нужда от помощта ти — каза Тони.

— Няма как — отвърна тя. — Шефката ми чете конско и ми обясни, че не работя за теб.

— Пола, въпросът е жизненоважен. Опитах да се свържа с Карол, но тя беше много заета и не пожела да ме изслуша. Слушай — отидох отново в дома на Рейчъл Дайъмънд, за да видя дали ще разпознае Азиз, като й покажа негова снимка. Тъй като твърдеше, че изобщо не е следяла репортажите по медиите, реших, че може все пак да го е виждала, но да не е знаела за кого става дума. Само че тя не си беше у дома.

— И? — попита раздразнено Пола.

— Лев видя снимката и каза: „А ти защо носиш снимка на приятеля на мама?“

Известно време Пола не проговори. Накрая произнесе едва чуто:

— Господи…

— Именно. Срещнали се в парка и Азиз купил сладолед на детето — вероятно затова то го помни толкова ясно.

— Господи! Трябва да кажеш на шефката!

— Нали ти казах, че се обадих, но тя очевидно е прекалено заета, за да разговаря с мен.

— Отиде с Крис в замъка Панал — каза разсеяно Пола. — Какво искаш да направя?

— Рейчъл би трябвало да е в офиса си. Обади се, за да се убедиш, че е наистина там, и се опитай да откриеш къде точно се намира този офис, докато аз се опитвам отново да се свържа с Карол. Убеден съм, че майката на Рейчъл вече й се е обадила, и й е казала за непознатия, който се е появил у тях с някаква снимка. В никакъв случай не бива да допускаме да избяга.

— Нямаме никакви доказателства — каза Пола. — Няма начин да накараш детето да свидетелства срещу нея.

— Така е, но аз имам още една-две идеи. Моля те, Пола. Обещавам аз да поема вината, ако се стигне до скандал. Но не бива да изпускаме от очи Рейчъл.

— Тя ме познава?

— Тогава Кевин?

— Той не е тук. Тръгна нанякъде по лична работа, така каза. Не знам кога точно ще се върне.

— Но наистина се налага…

— Ще взема Сам — прекъсна го Пола. — Ще ти се обадя по-късно.

Тони се облегна на възглавниците и за втори път тази сутрин действителността отплава надалеч.

Кевин стоеше край прозореца и се възхищаваше на гледката над покривите на Темпъл Фийлдс. Беше необичаен поглед към места, които му бяха много добре познати. Колко невинно изглежда всичко, погледнато отвисоко, мислеше си той. Невъзможно бе да предположиш какво кроят фигурките там долу, дребни като кибритени клечки. Беше чувал, че на последните десет етажа на кулата „Харт“ има апартаменти, но днес за първи път му се удаваше възможност да се наслади на панорамата, която се разкриваше оттук. Обърна се към домакина и каза:

1 ... 174 175 176 177 178 179 180 181 182 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)