Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
Карол извърна очи към тавана.
— Всеки път, когато работим заедно по някакъв случай, настава мигът, когато ти изтърсваш някакво брилянтно прозрение, което ме кара да се питам как, по дяволите, бих могла аз да се възползвам от него.
— А това, което те вбесява особено много е, че когато най-сетне откриеш начин да се възползваш от идеята ми, се оказва, че тя е наистина полезна — отвърна той. — За това ми плащат.
— За кое? Да вбесяваш хората ли?
— Да бъда полезен в такива отношения, в каквито друг не би могъл да бъде. Хайде, върви си у дома и се наспи. Почти сигурно е, че до утре ще ти дойде някаква идея.
— Така ли мислиш?
— Сигурен съм. Подсъзнанието работи подмолно, и всъщност най-добре, докато човек спи. Така или иначе, имаш нужда да си починеш много добре, за да имаш сили да ми носиш кафето, когато се прибереш у дома, след като си преследвала цял ден престъпници.
Карол изсумтя.
— Купи си термос и връвчица, за да го спускаш долу.
Тя се изправи, наведе се над него и го целуна по косата.
— Ще се видим утре. И не се меси в работата на подчинените ми, преди да си говорил с мен. Ясно ли е?
Той се усмихна, доволен, че гневът й е преминал.
— Обещавам.
Имаше твърдото намерение да изпълни обещанието си.
Вторник
„Не беше прав“, мислеше си Карол, докато отиваше към банята с чаша кафе в ръка, а котаракът се усукваше, мъркайки, около глезените й. Готовият отговор не я очакваше, когато се събуди — може би защото Тони беше пропуснал да включи в уравнението бутилката „Пино Гриджо“. След като си тръгна от болницата, тя мина още веднъж през офиса, но без никакъв положителен резултат. В нейно отсъствие не се беше случило нищо, което да подобри настроението й. Кевин не беше успял да открие нищо в разговорите си с Канада. Сам не беше намерил нищо подозрително в пощата на Юсеф Азиз. Пола не беше открила в Темпъл Фийлдс никой, който да разпознае Джак Андерсън — с изключение на една жена, която се оказала негова съученичка, но не го била виждала от времето, когато били шестнайсетгодишни и излизали заедно в продължение на три седмици. Крис не беше стигнала доникъде с разпечатките на телефонните разговори на Том Крос. А Стейси също не беше успяла да открие нищо интересно в онези няколко харддиска, из които се ровеше. Казано накратко, денят беше отвел всички нейни подчинени в задънени улици. А когато най-сетне се прибра у дома, самата тя беше готова да приеме задънената улица, в чийто край я чакаше поредната бутилка вино.
Тя пусна душа и допи кафето, докато чакаше да потече горещата вода. Окачи халата си на вратата на банята и влезе в широката душ–кабина, която строителите бяха успели да поберат в един забравен ъгъл на приземния етаж по време на ремонта. Карол обичаше този апартамент, независимо от факта, че той се намираше на приземния етаж в къщата на Тони. Само че наближаваше времето, когато тя трябваше да си признае, че се е върнала в Брадфийлд завинаги. И за да убеди себе си, че връщането й от Лондон не е временно, вероятно щеше да се наложи да си намери истински самостоятелно жилище.
Не че искаше да избяга от близостта с него. Нали тъкмо това бе искала — някакъв начин да се сближат? Но това, че живееха в една къща, не ги беше сближило повече — нито емоционално, нито физически. Може би беше време отново да се отдалечат един от друг — може би отдалечаването щеше да ги принуди да погледнат открито към това, което съществуваше между тях.
А може би просто вече беше прекалено късно.
Водата се стичаше по нея и потокът отвън като че ли започна да стимулира потока на мисълта й. Отровната градина би изисквала пространство. Пространство и относителна изолация. Ако отглеждаш отровни растения, не ти трябва съседските деца да идват да помиришат цветята, да дъвчат листата или да берат плодове.
Такова нещо вероятно изискваше и доста средства. Не й се вярваше растенията да могат да бъдат купени от най-близкия градински център. Вероятно се купуваха от специализирани центрове, а някои може би дори се внасяха, което би трябвало да бъде регистрирано някъде. В някаква документация би трябвало да присъства Джак Андерсън в другата си самоличност.
При тази мисъл нещо проблесна в съзнанието й. Замъкът Панал — там, където щяло да се проведе предполагаемото благотворително празненство, на което Том Крос щял да ръководи охраната. Според Кевин в гимназията никой не знаел нищо за това, следователно връзката е била организирана от убиеца. Да се цитира действително съществуващо място, което не ти е добре познато, предполага риск, а според Тони този човек подготвяше плановете си внимателно и избягваше рисковете.