Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
Тони продължаваше да търси и скоро установи, че идеята в никакъв случай не е нова. Подходът беше пряко вдъхновен от рода Медичи, чиито представители създали специална градина близо до Падуа, благодарение на която намирали по-ефикасни начини да отравят враговете си, а също и от монасите лечители от болницата Сутра близо до Единбург, които използвали упойващи гъби, напоени с точно необходимата доза опиум, буника или бучиниш, за да поддържат човек упоен в продължение на два или три дни — толкова, колкото е необходимо да се ампутира крайник, организмът да излезе от шоковото състояние и да започне естественият процес на оздравяването. През вековете бяха съществували и други частни отровни градини, и Тони откри всевъзможни предположения, свързани с тях в блоговете и форумите.
Ами ако Джак Андерсън е имал достъп до някоя от тези градини? Ако тези отрови за него са били най-достъпното оръжие? Той хвърли поглед към телефона. Сега беше подходящият момент да се обади.
Но в този момент на вратата се почука и доктор Чакрабарти нахлу в стаята, без да чака отговора му.
— Разбрах, че пак сте били на разходка — поде тя без всякакви предисловия.
— Но се върнах — заяви Тони. — Нали всички ми казвате, че трябва да ставам и да се движа.
— Струва ми се, че е време да ви пратим у дома — каза тя. — Честно казано, можем да се възползваме от вашето болнично легло, а щом сте такъв инат, очевидно ще се възстановите и напук на нас. Ще се наложи да идвате тук често заради физиотерапията. Ако си мислите, че досега ви е било трудно, почакайте да видите какво ще стане, когато започнете да раздвижвате ставата — тя се усмихна доволно. — Тогава ще плачете и ще викате майка си.
— Надали — отбеляза той сухо.
Доктор Чакрабарти се разсмя.
— Разбирам какво имате предвид. Да, вероятно няма да стане така, но със сигурност ще плачете. И така, утре сутрин можете да си вървите, ако и младшият специалист прецени, че изписването няма да доведе до опасност за възстановяването ви. Имате ли кой да ви помага с пазаруване, готвене и така нататък?
— Струва ми се, да.
— Как така ви се струва, доктор Хил?
— Има кой да ми помага, но ми се струва, че тъкмо сега тя ми е малко сърдита. Ще трябва да се надявам, че ще успея да предизвикам съчувствие. Ако не успея, винаги има доставка на готова храна по домовете.
— Опитайте се да се държите прилично през остатъка от деня, доктор Хил. За мен беше интересно преживяване да бъдете мой пациент.
Тони се усмихна.
— Мисля да приема думите ви като комплимент.
Ново почукване на вратата оповести появата на още една жена, която никога не изпускаше юздите от ръцете си. Карол нахлу в стаята, вече отворила уста, за да започне с тирадата си, но спря като закована, когато видя доктор Чакрабарти.
— О, съжалявам — каза тя припряно.
— Тъкмо си тръгвах — каза лекарката, после се обърна към Тони. — Вероятно това е тя?
— Да — заяви той и смело залепи усмивка на лицето си.
— Няма да е зле да посветите част от силите си на одобряването тогава — тя кимна на Карол и излезе.
— Подозирам, че тъкмо сега не разполагам с достатъчно сили за тази цел — каза Тони, разпознал безпогрешно настроението на Карол.
Тя стисна здраво долната рамка на леглото му. Тони забеляза, че кокалчетата на пръстите й побеляха.
— Какво си въобразяваш, че правиш, Тони? Мъкнеш със себе си една от най-опитните ми служителки да кръстосва околността и да провежда разпити, които не водят доникъде, при това във връзка със случай, който дори не е възложен на нас. Успяваш да подплашиш друг мой подчинен до такава степен, че той не смее да изяде един сладкиш, защото брадфийлдският отровител може да е разучил предпочитанията му и да си е намерил работа в кварталната хлебарница. И дори не намираш време да ме държиш в течение. За тази история с отровата научих от Кевин. От Пола разбрах, че не сте постигнали нищо с посещението при Рейчъл Дайъмънд. Сам знаеш, че съм защитавала позициите ти безброй пъти…
— Което всъщност не е представлявало чак такъв проблем — прекъсна я той, прекалено уморен и измъчен от болки, за да изтърпи реакцията на Карол, изнервена от ограниченията, налагани й от служебната система. — Мисля, че списъкът на случаите, когато съм се оказвал прав, е доста внушителен. Ти също го знаеш. Това, че си защитавала моите позиции, не те е поставило в положението на неудачник.