Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Даман я отмъкна. Преди четиринайсет дни.
— Кой е Даман? — попита Мат. Пъхна отново пистолета в колана си. Вече не смяташе, че Голан представлява някаква опасност за него и искаше да му го покаже.
— Господарят на носферите — отвърна Голан. — Кой си ти? Мога ли да стана?
— Седни — каза му Мат.
Голан седна и обгърна коленете си с ръце. Изглеждаше твърде смазан. Подутината на главата му беше доста голяма. Мат въздъхна. Някак си му беше жал за момчето. Да имаше най-много осемнайсет години.
— Откъде идваш? — Попита го.
— От Милан — рече Голан. — Исках да взема Гита за жена. Обрекохме се един на друг.
— Разбирам — каза Мат. — Сега искаш да я освободиш. Приклекна до Голан. — На мене точно така се случило — рече той. — Даман отвлече Аруула, моята спътница.
Голан кимна.
— Вчера открих пътя под земята — каза. — Има възможност оттук да се проникне в крепостта!
Когато Аруула дойде на себе си, беше убедена, че е измъчвана от някакъв отвратителен кошмар. Само смътно си спомняше ужасната твар, която я беше грабнала и хвърлила напряко на двуколесното превозно средство.
Едва когато разбра, че не е заспала до Маддракс, а лежи върху куп слама в някакво иззидано с каменни блокове помещение, действителността постепенно си проби път до нея.
„Какво ли е станало? Да не би борбата със забулените съвсем да не е била сън? Всичко ли се е случило в действителност?“
Страх обзе Аруула. Страх от най-чиста проба, който спираше дъха й. Къде се намираше? Кои бяха нейните похитители? Какво възнамеряваха да правят с нея?
Тя стана. Мускулите я боляха. Направи няколко крачки и размаха ръце. Малката килия имаше само една тясна вентилационна цепнатина горе в стената, до която беше невъзможно да се стигне.
Вратата беше заключена.
Маддракс не беше при нея. Дали не са го убили? Също и мечът й беше изчезнал. Беше беззащитна.
— О, Вудан — промърмори тихо Аруула. — Помогни ми и ми посочи пътя…
Ала Вудан не отговори. И бездруго не отговаряше на обикновени воини. Балоор, Говорещият с боговете, беше казал, че боговете не можели да разговарят с всеки обикновен човек, защото нямали време за това. Били заети с важни дела, защото устройвали света.
Аруула чу дрънченето на връзка ключове и се отдръпна в най-далечния ъгъл на килията. Неволно прикри криво-ляво с ръце твърдите си гърди. Макар обикновено да нямаше задръжки в това отношение и да ходеше полугола из страната, сега се чувстваше ранима и разголена.
Тя присви очи, когато един забулен влезе в килията. Две разположени в дълбоки ямки очи втренчиха жаден поглед в нея. Мъжът беше сух като скелет и облечен отгоре додолу в черна кожа. Вонята на плесенясало, която се разнесе от него, накара стомаха й да се разбунтува. Почувства парливо гадене.
„О, Вудан!“
Забуленият не се помръдна. Гледаше я вторачено с тъмните си очи, а от гърлото му излизаха дрезгави звуци. Подобните му на пипала на паяк ръце опипваха възбудено дрехата му, като че ли искаше да я съблече.
Аруула го наблюдаваше ужасена.
— Неет! — извика тя на родния си диалект. Оттласна се от студената каменна стена и понечи да се втурне покрай страшната фигура.
Облеченият в кожи мъж й подложи крак. Тя се пльосна и хлъзна по пода. Главата й се блъсна в една стена и тя почти си пожела да загуби съзнание. Но желанието й не се сбъдна. За секунди страшна болка прониза главата й.
Облеченият в кожи мъж се изтъпани разкрачен пред нея, озъби се и нададе някакво фучене.
Преди в главата на Аруула да се оформи някаква здрава мисъл, пристигнаха неговите съучастници. Корави ръце я сграбчиха и брутално я изправиха. Отвсякъде я обгърна зловоние на плесен. Отново й се пригади. Краката й се подкосиха.
До ушите й достигна крясък. Бандата се раздели, когато се появи някаква дребна фигура. И тя беше облечена в кожи, но на главата си носеше черна качулка, която хвърляше тъмна сянка на лицето й. Фигурата държеше в ръцете си къс камшик. Размаха го над мъчителите на Аруула и избълва порой от думи, които варварката не разбра.
Облечените в кожи мъже се бранеха от ударите на камшика, държейки ръце пред лицата си, но това малко им помагаше. Получиха наказанието си и избягаха със скимтене.