Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Стъпалата бяха хлъзгави, тъй като бяха покрити с ръжда и влага, но Мат успя да изчезне в дупката, без да бъде забелязан от пазачите.
След дванайсет стъпала — преценяваше дълбочината на шахтата на около пет метра — слезе долу. Подът, изглежда, беше от бетон, устоял на столетията почти неповреден. Мат се огледа и се помъчи да преодолее мрака без осветление. Мислено прокле обстоятелството, че е оставил джобното фенерче в аварийния пакет, а последния — в селото. Носеше със себе си единствено пистолета, бинокъла и ножа си. Ах, да — и запалката! Извади я.
Тъкмо понечи да я щракне, когато дочу стъпки и забеляза светлината на факла. Беше на около двеста метра от него и осветяваше облечената в космата кожа ръка, която я държеше. Студено въздушно течение идваше от посоката, в която се движеше.
Мат последва светлината, без да използва запалката. Тя само щеше да го издаде. Но в мрака напредваше бавно и изведнъж светлината на факлата престана да се вижда. Или момъкът, когото следваше, я е загасил, или — което изглеждаше по-вероятно — беше завил зад някой ъгъл. Мат задържа дишането си и се ослуша. В далечината чуваше стъпките на момчето.
След като прекара половин минута, без да се помръдне, накрая щракна запалката. На мигащата й светлина мина по призрачно тихия канал. Отляво и отдясно до голите стени се трупаха отпадъците на цивилизацията: ръждясали и смачкани кутии от бира, пластмасови бутилки и торбички. Очевидно след катастрофата каналът е служил като убежище. Мат неволно потръпна, когато си помисли как тук хората са прекарвали времето си след сблъсъка с кометата, с мъглявата надежда по-късно отново да се върнат към стария си начин на живот. Надежда, която не бе се оправдала…
Под краката на Мат нещо изпращя. Когато погледна надолу, долови с поглед лъскавите хитинови черупки на няколко хлебарки, които бързо изчезнаха.
Мат изтръпна при вида на гадините. Трябваше да не им обръща внимание. Затова се помъчи да се придвижва безшумно като котка, да открие стъпките на мъжа, когото преследваше. Но „Рамбо“-то беше вече твърде далеч — или пък беше завил по някой напречен канал, от който звукът не отекваше достатъчно силно.
След няколко минути Мат усети студено въздушно течение отляво. Разклонение. Нататък трябва да е минал тайнственият момък.
Когато зави на ъгъла, нещо улучи черепа му.
Пред очите на Мат грейнаха звезди. Приглушен вик се изтръгна от гърлото му, докато падаше на колене. Запалката се изхлузи от ръката му и угасна. Но за части от секундата беше осветил нападателя — образ, който се запечата в ретината на очите на Мат: стоеше пред него с вдигнат меч и с мрачно изражение на лицето, готов да нанесе смъртоносния удар!
Мат не загуби нито секунда. При позицията му на колене не му оставаха много възможности. Така че изстреля лявата си ръка напред и сграбчи нападателя.
Задъханото дишане на другия му подсказа, че беше улучил. Усили още натиска около гениталиите на мъжа и с дясната си ръка нанесе един ъперкът в челюстта му.
Фактът, че в този момент мъжът се присви към него, беше само в услуга на Мат — в истинския смисъл на думата. Юмрукът му го улучи с все сила.
С измъчен стон мъжът рухна назад. Мат го пусна и чу как тилът на „Рамбо“-то се блъсна в бетонния под. Потърси опипом запалката си, намери я и я щракна. Същевременно извади „Берета“-та и я насочи към черепа на непознатия. Още беше в безсъзнание, но изражението на лицето му подсказваше, че това му е достатъчно. Двамата мъже дишаха тежко.
— Ако мръднеш, преди да кажа — заговори Мат с ядна интонация, за да даде на другия ясно да разбере, че не се шегува, мъртъв си.
— Милост, господине — задиша тежко непознатият. — Милост. — После вдигна рязко глава, сякаш се беше сетил за нещо. Гледаше слисано Мат. — Кой си ти? Говориш… другояче.
— Кой си ти? — попита Мат.
— Наричат ме Голан — каза младият мъж. Разтриваше болящия го тил.
Мат го остави да продължи.
— Какво правиш тук?
— Аз… аз търся… — Голан се прокашля и опипа брадичката си, която постепенно се оцветяваше в червеносиньо. — Търся… своята годеница.
— Твоята спътница ли? — попита Мат, който разбра понятието „годеница“ само благодарение на контекста. — Тук ли? Под земята?
Голан кимна.