Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Някакъв шум от хлъзгане накара Мат и Голан да се стреснат. После дочуха скърцане, като че някъде се отваряше врата. Огледаха се. Все по-силно се чуваха стъпки, които отначало се приближаваха и после пак се отдалечаваха. Мат чу тих плач.
— Какво е това? — прошепна Голан. Вдигна арбалета си. Трепкащата светлина на запалката се местеше наоколо и на отсрещната стена освети дървената врата. Мат не се съмняваше, че шумовете бяха дошли оттам.
„Аруула?“
Изправи се пред вратата и сграбчи дръжката на ключалката. Вратата беше напълно изгнила. Пантите се счупиха, когато Мат я дръпна. Вратата падна в помещението и вдигна облак мръсотия.
До тях достигна вик, който накара кръвта в жилите им да се смрази.
— Рива! — извика Мат.
Дъщерята на Тооно стоеше недалеч от тях в един мръсен коридор на изба и се бореше с някаква тъмна фигура. Когато тя отново извика за помощ, Мат се втурна напред.
Рива се опитваше да се измъкне от ноктите на мършавата фигура, чието лице Мат не виждаше. Забуленият издаде отвратителни звуци, когато съгледа Мат и Голан. Мигновено пусна Рива. Дрехите й бяха разкъсани. Тя падна на мръсния под. Нейният преследвач се обърна с фучене към натрапниците и посегна към меча си.
— Голан! — извика Мат. — Стреляй!
Голан реагира с прецизността на снайперист. Арбалетът му трепна. Зънг! Стрелата изсвири във въздуха и улучи гърдите на забуления, но не проникна достатъчно дълбоко. Това почти не затрудни движенията на облечения в кожи мъж. Острието на меча му вече свистеше във въздуха.
Голан избълва някакво проклятие, постави следващата стрела и я изстреля. Тя се заби в бедрото на звяра.
Мат използва момента, сграбчи Рива за рамото и я издърпа от опасната зона. Голан поставяше вече трета стрела в оръжието си.
Забуленият се обърна да побегне и така стрелата улучи гърба му. Този път изчезна почти изцяло в тялото на носфера. Фигурата нададе нещо като гъргорене, направи още няколко крачки и тогава се стовари на пода.
— Маддракс? — Рива скочи към него като дете и уви ръце около врата му. — В името на Вудан, как се радвам да те видя! Избухна в плач. — Ах, тук е ужасно! Исках да избягам, но… Посочи лежащата на пода фигура. — Могат да подушват хората! — Посочи шията си. — Искаше да ме ухапе!
Мат внимателно отстрани ръцете й от себе си.
— Разкажи какво видяла — каза той. — Къде други затворници?
Рива му разказа всичко от начало до край. Спяла в дома на родителите си, когато я събудило някакво дрънчене. Скочила от леглото, за да погледне през прозореца. Тогава някой я сграбчил и с нея скочил надолу по стълбището. Видяла майка си да лежи безжизнена на пода, а баща й избягал от дома. Един от забулените го преследвал.
Тогава Рива загубила съзнание. Когато се събудила, някой я носел през мрачни коридори. Станало й ясно, че се намира в крепостта. Озовала се в тъмница.
— Там бях една нощ и един ден. После поискаха да ме отведат горе. Тогава избягах. — Нервите й не издържаха. Започна неудържимо да хлипа. — Тук има и един човек. Видях го. Мисля, че той управлява носферите. — Тя закри лицето си с ръце.
— Човек ли? — попита Мат изненадано. Погледна Голан. — Какво означава това?
— Носфрите не са хора — каза Голан.
— Не са ли хора? — повтори Мат като ехо. — А какво са тогава?
Голан се изчерви.
— Аз… не знам. — Преглътна нервно, после посочи пода. Някои говорят, че идвали от глъбините. От подземния свят.
— Трябва да се махаме оттук! — настоя Рива. — Ще ме търсят!
Мат хвърли един поглед към Голан. И двамата знаеха, че им остава един-единствен изход — през трупа на забуления по едно стълбище нагоре. От другата страна ги очакваше гигантският охлюв.
Мат обхвана с ръка раменете на Рива и я затегли със себе си. Голан ги следваше по петите.
Доста време вървяха необезпокоявани. По извита стълба се изкачиха два или три етажа нагоре, докато стигнаха до някакъв прозорец. Когато Мат погледна през него, на намиращия се под тях двор съгледа неколцина носфери, които стояха около пращящ огън и се грееха. Изглежда на тези типове постоянно им беше студено. Не се виждаше никоя от жертвите им.