Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Останаха само двама мъже: страшният с качулката и една набита фигура с черни очи, в които Аруула, за свое удивление, забеляза страх. На челото на маската върху главата му се виждаше някакъв кръгообразен символ.
Човекът с камшика се наведе пред Аруула и когато погледът й попадна върху пръстите му, разбра, че трябва да беше чужденец. Кожата му беше светла и ръцете му нямаха вид на такива, които някога са вършили тежка работа. Аруула беше убедена, че става дума за главатаря на маскираните. Но кой ли беше другият, онзи с кръга на челото? Шаманът на ордата ли?
— Прости перверзния ламтеж на моите поданици — каза главатарят, макар и на езика на миланите, който много приличаше на този на странстващите народи, но с глас, който въпреки това беше някак си чужд и толкова мазен и плавен, че някакъв безмълвен глас изрева в главата на Аруула: Опасност! — Направиха ли ти нещо?
Аруула поклати мълчаливо глава.
— Аз съм Якобо — продължи главатарят. Посочи придружителя си. — А това е Даман, лакеят ми. — Изсмя се цинично и Даман се стресна.
— Кои сте вие? — попита Аруула, правейки усилие да придаде твърдост на гласа си. — Защо криете лицата си?
— Аз съм господарят на крепостта и на града — каза Якобо. Даман е Никой. — Нави камшика около дясната си ръка. — Скоро ще бъда господарят на тази страна, а после — на целия свят!
Макар че Аруула идваше от среда с неусложнен живот и духът й не беше покварен от никакво образование, но болните хора разпознаваше от пръв поглед.
И в нейната орда имаше един болен: Муулда. В мъгливи дни непрекъснато му се привиждаха летящи в небето разни неща и в тяхна чест изпълняваше божествени химни. Балоор беше посъветвал нея и другите да не се подиграват на Муулда, но по възможност във всичко да се съгласяват с него, за да не стане агресивен. Така че и този път кимна и каза:
— Благодаря за помощта ти, господарю на света. — После добави: — Ще заповядаш ли да ме върнат при спътника ми?
Якобо се изкиска под качулката си.
— Това — отвърна той — за съжаление е невъзможно.
Макар че не можеше да го види, Аруула знаеше, че я наблюдава с пронизващ поглед. Затова дори не беше необходимо да впряга телепатичните си способности.
— Гениалният ми дух — продължи умопобърканият — измисли план, в който ти играеш водеща роля. — Пое си дълбоко въздух. — Защото настъпи моментът, в който ще разширя властта си! — обясни той с акцент на дълбока убеденост.
Макар че Аруула не го разбра, перспективата да остане и занапред във властта на този луд я ужаси.
— И каква ще е тази роля? — Тя се притисна още по-плътно до стената. Камъкът зад гърба й беше леденостуден.
— Необходима си ми за един опит, мое красиво дете — отвърна Якобо. — Един експеримент, който ще направи верните ми носфери способни да… — Следващите му думи се изгубиха в някакво неразбираемо мънкане. Погледна към тавана, сепна се и изрева, сякаш някой го беше настъпил, и с двете си ръце заудря по някакъв невидим противник. Тогава рязко се успокои отново и дрезгаво изрева една заповед.
Появиха се двама забулени, сграбчиха Аруула отляво и отдясно и я повлякоха със себе си.
Миришеше на гнилост и тление. Завихрилият се прах полепна по устата и носа на варварката и предизвика пристъп на кашлица.
Дърпаха Аруула нагоре по много протрити от ходене стъпала. Преведоха я по някакъв широк коридор и я блъснаха в помещение, където нямаше нищо друго освен една плесенясала сламена постеля. Тук наистина имаше прозорец, но беше толкова високо, че всякакъв опит за бягство беше безнадежден. Аруула видя няколко врати, които водеха към съседни помещения. В камина гореше слаб огън.
— Тук не си сама — каза Якобо. Посочи вратите, после с властно движение на ръката си пропъди Даман и помощниците си в коридора. — Има много жени, но са лош развъден материал.
Той се изсмя и Аруула се запита какво ли е имал предвид с този развъден материал.
— Една си загуби разсъдъка, когато узна за плана ми. Друга се хвърли на двора. — Якобо изфуча язвително. — Селяндури. Погледът му се насочи към Аруула. — При теб веднага се вижда, че си от екстра класа. От теб ще стане великолепна майка за разплод на моите носфери.
„Ти си болен!“ — крещеше вътрешният глас на Аруула. Не й оставаше много, въпреки опасността да се нахвърли върху Якобо. Нямаше намерение да се чифтосва с ужасните, облечени в кожи мъже. По-скоро би умряла.