Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Якобо трепна внезапно, сякаш ударен с камшик. Ръката му стисна дръжката на камшика.
— Погледни ги тези отвратителни чудовища — изсъска той и посочи чакащите отвън стражи. — Какво представляват? Хора ли са? Демони ли? Изчадия на адска перверзия ли? Казус за традиционната медицина ли? Дали не произхождат направо от ада? Или пък са продукт на предизвиканата от лъчението мутация?
Аруула не познаваше никаква традиционна медицина. Нищо не разбираше и от понятието „предизвикана от лъчението мутация“. Но знаеше, че мъжът с качулката не е с всичкия си. Разбра го по хистеричния му смях.
Преди да успее нещо да го попита, Якобо изкрещя:
— От ада ли? Не, не! Скоро ще научиш истината, малката! Но знанието ти няма да ти свърши никаква работа! — И при съпровода на ръмжащ смях отново зананася удари по някакъв въображаем противник, докато Даман влезе в помещението и попита нещо на своя скърцащ език.
— Ах, да го вземат дяволите! — извика Якобо. Обърна се уплашено и Аруула видя в дясната му ръка черна пръчка, която й напомняше за странния фенер на Маддракс. Насочи я към Даман, който издаде уплашени гърлени звуци и вдигна ръце, за да се предпази.
От ръката на Якобо със силно пращене изскочиха тънки белезникавосини мълнии. Улучиха гърдите на Даман и той, сякаш поразен от юмрук, отхвръкна назад и блъсна гърба си в стената.
Якобо се обърна към Аруула, която, пребледняла от уплаха, се беше отдръпнала в края на сламената постеля.
— Не са съвършени — изхриптя Якобо, а от устните му хвърчеше бяла пяна. — Но аз ще ги направя съвършени! И ти ще им бъдеш майка!
Мат напрегнато се взираше в дебелата тръба, която стърчеше отдясно на каналната шахта. Някакво странно стържене събуди любопитството му.
Най-напред долови воня, която беше толкова противна, че стомахът му почти се обърна. После чу мляскане, като че ли по хлъзгавия под към него се носеше някаква ленива, тромава маса.
Когато щракна запалката и освети вътрешността на тръбата, косата му се изправи. Не беше се излъгал.
Също и очите на Голан се ококориха от ужас. На светлината пред тях се появи нещо. Мат хвърли само един бърз поглед към чудовището, тогава сграбчи Голан за яката и сякаш преследвани от фурии, побягнаха по канала.
— Ужасно! — простена Голан, когато, задъхани, направиха почивка на сто метра по-нататък. — Какво е това чудовище, Маддракс?
Мат не знаеше отговора. Съществото изглеждаше като чудновата кръстоска между охлюв и акула. Дявол знаеше какви още мутанти обитаваха това място.
— Не знам какво е това, Голан — каза най-сетне той. — Но няма нас докопа, защото то бавно. — Огледа се. — Аз предлага ние продължи търсене по пътя към крепостта.
Голан кимна. Беше пребледнял като мъртвец. На светлината на запалката Мат видя, че кожата по лицето му беше настръхнала.
Хвърли поглед назад в тръбата. Слузестото, пулсиращо нещо тъкмо излизаше навън. Четири, дебели колкото ръка пипала шареха любопитно наоколо. Толкова на темата мудност.
Голан повърна. Тогава усети, че Мат го дърпа и побягна след него.
След малко стигнаха до три хлъзгави стъпала, които водеха нагоре. През една врата стигнаха в някакво мизерно помещение и с общи усилия затвориха зад себе си дървения капак. Голан потърси опипом запънката и я постави.
— Да се надяваме, че не сме допуснали някаква грешка! каза. — Загазили сме!
Мат се огледа в сгряното с мъждива светлина квадратно помещение. Грубите, измазани с бяла глина стени се прекъсваха от друга дървена врата. Нямаше прозорци, само на високия повече от пет метра таван съгледа отвор, от който проникваше бледата светлина.
Върху глината бяха изписани картини, почти като пещерните рисунки на праисторическия човек, но по-детайлни. Мат се приближи с любопитство, щракна запалката и заразглежда изображенията. Видя страховити сцени от живота на носферите: ужасяваща процесия, която водеше през руините полуголи, уплашени хора. На шиите си носеха железни обръчи, от които висяха вериги. Забулени хора ги държаха здраво. На следващата картина процесията се движеше към катедралата, където с прострени ръце ги очакваше върховният жрец с лице, подобно на гол череп. Третата картина представяше нещо като литургия. Опиянено множество танцуваше около намиращите се в клетките хора. Мушкаха с оръжия пленниците, които лежаха в собствената си кръв и отчаяно се опитваха да избегнат остриетата на мечовете. Стръвно като вампир, първожрецът беше впил зъби в гърлото на една от жертвите.