Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Мат отстъпи настрани, уж че иска да пропусне облечения в кожи мъж. Но когато онзи се приближи, използва най-стария трик в света — подложи му крак.
Маскираният загуби равновесие и се просна по корем в калта. Мечът му се изви във въздуха и се заби дълбоко в меката земя до улицата.
Тогава дойде Госеин. Вдигна меча си отвесно във въздуха, после с тържествуващ рев го стовари в гърба на съществото…
Когато Тооно дойде от избата на дома си с две бутилки вино, беше шокиран. Първото нещо, което видя, беше жена му, която лежеше бледна и безжизнена на пода. Тогава съгледа забуления чужденец, който се беше навел над шията й и мляскаше. През задната врата тъкмо претича втори натрапник. Мъкнеше със себе си яростно съпротивяващата се дъщеря на Тооно Рива.
Тооно се олюля, когато проумя, че Цита вече не е жива. Тогава забуленият се обърна и впери в него коварен поглед. Тооно видя, че кръвта на жена му се стича по кожената маска на изверга.
Обзе го погнуса. И неукротим гняв. Вдигна инстинктивно една от бутилките и с рев я запрати към ужасната твар. Тя се разби с трясък в стената зад нея. Чудовището скочи и с олюляваща походка, подобно на пиян от вино човек, тръгна към Тооно.
Тооно хвърли втората бутилка. Тя не пропусна целта, трясна право в лицето на маскирания и го накара да залитне назад.
Не беше глупав. Знаеше, че без оръжие няма никакъв шанс срещу кръвопиеца. Затова започна да отстъпва, обърна се на пети и побягна към задната врата. Беше безсмислено да се прави на герой.
Втурна се навън, следван по петите от чудовището. Трябваше да отиде в селото и да потърси помощ, инак Рива беше загубена!
Тооно се спусна стремглаво по стръмния път и изпрати гореща молитва към боговете. Когато събра кураж и погледна назад, за свое облекчение установи, че преследвачът му се беше отказал. Изчезна между храсталаците и елите. Някъде се дочу бумтежът на ужасните огнени столове. Тооно предположи, че страховитата фигура е някой откъснал се от групата, който се е опасявал да не го оставят сам.
Когато дойде в селото, обзе го ужас.
Къщите на съседите му бяха мрачни. Навсякъде земята беше опръскана с кръв и тук-там лежаха безстопанствени оръжия. Тооно изкрещя, изпълнен със страх, когато съгледа три фигури, които се приближаваха към него откъм селото.
Но не бяха носфери. Един от мъжете имаше къса светла коса. Трябва да беше онзи Маддракс. Тооно събра последни сили и извика силно за помощ.
— Рива! — изкрещя той. — Хванаха Рива! Цита е мъртва! О, Вудан!
Когато Мат, Госеин и Алмар стигнаха до него, той беше физически и душевно съкрушен човек.
— Носферите — мърмореше той с пребледняло лице. — Убиха Цита и отвлякоха Рива… — Започна да плаче.
Госеин и Алмар го подхванаха от две страни и го отведоха обратно в хана. Алмар пристъпи зад тезгяха и отвори бутилка ракия. Госеин наля една чаша на треперещия Тооно. Кръчмарят гледаше със забулени от сълзите очи.
— Бях в избата — рече той. — Когато се върнах, Цита беше мъртва. — Разказа им какво беше преживял.
През това време Мат влезе в кухнята, видя разкъсаното гърло на малката, дундеста жена и му прилоша. Тръпки го побиха, когато си помисли за Аруула. Трябваше да действа, преди да я е сполетяла същата съдба. А може би отдавна вече не беше жива?
Когато се върна в кръчмата, потънал в мисли, Тооно се беше отпуснал на тезгяха. Само хлипаше. Госеин потри челото си. Беше блед като смъртник, а синът му трепереше с цялото си тяло.
— Това не са хора — промърмори Алмар, изпълнен с омраза. — Трябва да се унищожат! Не заслужават да живеят.
— Твърде малко сме — вметна Госеин.
— Татко, трябва…
Мат хвърли към Госеин въпросителен поглед. Сивокосият ловец повдигна рамене. Без съмнение беше на същото мнение като сина си. Но вече беше твърде късно. Селото беше почти обезлюдено. Носферите бяха откарали със себе си хората в своята строго охранявана крепост. Мат не смееше да си помисли какво щяха да сторят с пленниците. Сети се за краля на тараците Рраар, чието леговище беше посетил като мним бог и чийто — състоящ се предимно от живи хора — „хранителен склад“ беше инспектирал.
Чу някъде да плаче дете. Госеин и Алмр вдигнаха глави.