Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Госеин направи подканящ жест към Матю.
— Ела с нас. Бъди мой гост. Ще ти разкажа за носферите.
Живееше срещу църквата. Дневната стая беше потънала в странен полумрак. Госеин помоли Мат да седне на столче пред камината. После му разказа каквото знаеше от предците си за народа на носферите. Че някога наброявали много стотици. Че до неотдавна се прехранвали от лов като нормални хора — Госеин често наблюдавал, че редовно изпращали експедиции в северните планини и предполагал, че там оплячкосват гнезда на герули. И че живеели уединено във внушителната си крепост и се страхували от контакта с хората.
Поне така било доскоро. Но преди около две луни в носферите настъпила промяна. Станали по-агресивни. И изведнъж започнали да разполагат с мощни магически вещи, като студени факли и тези гърмящи огнени столове, върху които яздели.
„Електрически ток и мотоциклети!“ Матю Дракс се отказа да обяснява тези неща на Госеин. Но се запита откъде кръвопийците получават тези знания…
Когато изпънатото черно тяло влетя през прозореца като граната в стаята на Госеин, Мат остана за скунди като парализиран.
Двама други последваха първия маскиран натрапник. Претърколиха се като котки върху дъските на пода, преобърнаха се и за миг бяха отново на крака. В костеливите им ръце блеснаха остриетата на мечове, а святкащите зад прорезите на маските им очи вещаеха жажда за кръв и смърт. Изсвистелият през изпочупените стъкла на прозореца вятър накара огъня в камината да припламне, така че за части от секундата помещението се потопи в лъчиста светлина.
Алмар, синът на Госеин, реагира пръв. Вдигна сабята си и подтикван от необузданата си младост, скочи срещу нападателите.
Госеин, чиято сабя беше на масата пред него, беше изненадващо пъргав за възрастта си. С бързината на мисълта улови оръжието и скърцайки със зъби, започна да нанася бързи удари върху маскирания, който беше най-близо до него.
И Мат скочи, но не успя да приготви пистолета си за стрелба. Плоската страна на едно острие се стовари върху ставата му и внезапната болка го накара да изпусне пистолета. Противникът му беше невероятно бърз.
Докато Мат се отдръпна назад, за да се отърве от злостно ръмжащия нападател, погледът му попадна през счупения прозорец навън. Вратите на църквата бяха отворени и орда носфери се беше устремила с дрънчащи оръжия срещу събралите се жители на селото. При вида им жените пищяха панически, тичаха безредно натам-насам и се озоваваха сред сражаващите се мъже. Носферите се нахвърлиха върху тях с мрежи и ги излавяха. Виеха и крещяха от опиянение от кръвта.
Храс! Върхът на меча проникна дълбоко в седалката на столчето. Мат се вкамени, когато острието се озова само на сантиметри от челото му. Тогава по смутеното изражение на противника си разбра, че онзи не може да измъкне меча!
Един светкавичен тласък — и мечът се изплъзна от ръцете на маскирания, последва столчето напряко на помещението и се стовари на пода.
Маскираният протегна ръце да се предпази, когато Мат се хвърли напред и нанесе удар в слънчевия сплит на страшната фигура.
Онзи тип залитна назад, докато за миг Мат почувства, че му прилошава. Усещането беше сякаш е ударил в изсушеното месо на някоя мумия!
Нещо се блъсна в гърба му. Той падна и болезнено се просна на пода пред отворената врата. Когато се претърколи, ръцете му уловиха някаква кожа и от тесните цепките в нея го гледаха втренчено чифт мъртви очи.
С един удар в шията Госеин се бе отървал от нападателя си и имаше намерение да помогне на Алмар, чийто противник го беше притиснал в ъгъла на помещението.
Мат отблъсна трупа от себе си, изправи се и, загубил ума и дума, гледаше какво става около площада пред църквата. Пред потъмнелите каменни зидове гъмжеше от носфери, които мъкнеха след себе си в мрежи изпаднали в безсъзнание или мъртви хора. Помисли си, че внезапно е усетил някаква воня. Погледът му попадна върху мъртвото тяло на Драго.
Създанията се оттеглиха. Поеха в посоката, която водеше надолу по планината.
Зад Мат се чу нечовешки писък. Когато се обърна, срещу него се беше втурнал последният маскиран с вдигнат назъбен меч. Очевидно беше дошъл на себе си след удара в стомаха. Алмар и Госеин бяха плътно по петите му с разкривени от ярост лица.