Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Може би не говорят английски - предположи съпругата му, обезпокоена.

- Ой! Водка, безплатна водка!

- Много забавно - отбеляза Нина, но въобще не се смееше, докато слизаше от машината, както не се смееше и Чейс. - Виж­даш ли ги?

- Не, но имам чувството, че нещо се е случило тук - отвърна той и приклекна. Следите на снегохода стигаха до едно място, на което превозното средство се беше преобърнало и претъркулило заради рязката смяна на посоката, навярно за да избегне някое препятствие... такова обаче отново нямаше. - Отиди до снегохода и виж дали ще можеш да ги откриеш. Ще проверя дали някой не е бил изхвърлен наблизо.

Нина отиде до катастрофиралата машина. Двигателят беше изгаснал, багажът бе разпилян наоколо в снега. Нямаше следа от куфарчето, в което беше „Чукът на Тор“.

- Не са били Каган и Лоугън - провикна се жената към съп­руга си, след което огледа района. В началото не видя нищо... но мъглата се раздвижи и тя забеляза неясна фигура, много по- тъмна от заобикалящия я сняг. Направи няколко крачки, след което се затича, когато осъзна, че това е човек. - Еди! Ела тук!

Младият мъж се беше проснал на земята, едната му ръка беше извита зад гърба му. Нина се доближи до него... но бързо отскочи назад, ужасена.

Руснакът беше мъртъв. Причината за смъртта му съвсем не беше падането от снегохода. Гърлото му зееше отворено, късо­ве плът лежаха в локва ярка кръв.

Чейс отиде при жена си.

- Боже господи! - излая мъжът, когато видя ужасната глед­ка. - Какво чудо му е причинило това?

Нина извърна поглед... и видя нещо.

- Еди, там има някакви следи. Мисля, че другият войник е лазел в тази посока.

- Не е лазел - констатира съпругът ѝ и огледа отъпкания сняг. - Бил е извлачен.

- От какво?

Отговорът се яви под формата на ръмжене.

Но не от снегоход.

Нина и Еди се обърнаха към източника на шума. Нещо се материализира от мъглата и тръгна към тях с безстрашна аро­гантност. Беше вълк.

Този не приличаше на никой друг, който бяха виждали преди.

Беше огромен, поне с трийсет сантиметра по-висок от нормалното, прегърбеното му тяло стигаше до гърдите на Чейс. Но не само размерът му беше чудовищен. С приближаването си двойката забеляза, че животното е деформирано, подути израс­тъци се подаваха под влажната му козина. Едното му око почти беше затворено от тумор от едната страна на лицето му.

Уродливостта обаче не пречеше на способностите му на ло­вец. От устата и зъбите му капеше кръв, козината на гърдите му беше напоена в пурпурно от разкъсаното гърло на войника.

- О, боже мой! - прошепна Нина. - Викингите са били пра­ви. Това е Фенрир...