Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Хеликоптер! - изсъска Каган. - Това е Лок, трябва да е той!

Мъжът изруга на родния си език.

- Не можем да сме сигурни - каза Бъркли, макар самият той да не беше особено убеден в думите си.

Еди от своя страна беше напълно сигурен.

- Кой друг може да бъде? Накарали са Тува да им преведе руните и са разбрали накъде трябва да тръгнат по същия начин, както и ние. Задници! Ще стигнат там преди нас!

- Дори да прелетят право до ямата, пак ще са само на ня­колко километра пред нас - обясни Каган. - Хайде! Трябва да побързаме.

Руснакът потегли отново, Лоугьн се заклати на мястото си зад него и изкрещя от рязкото ускоряване. Еди погледна мрачно в посоката на невидимия летателен апарат и също тръгна след групата.

- Видя ли? Постъпил съм добре, като си донесох пистоле­та - каза през рамо той. - А те са постъпили добре, че са взели тези. - Сред екипировката на снегоходите на руските войници имаше комплект автомати АК-12: най-модерният модел на „Ка­лашников“, който макар с добавени тактически релси и поли­мерни части, които да заместят дървото, си беше пряк наслед­ник на високоуважаваното съветско оръжие.

- А аз се безпокоях за полярни мечки - изпъшка Нина.

- Може би ще извадим късмет и Лок и Хойт ще катастрофи­рат в мъглата - каза Еди, но бързо осъзна, че няма да изкарат чак такъв късмет, и сви рамене. - Не, и аз не мисля, че ще се разбият.

- Колко време ще ни отнеме, за да стигнем до там?

- Нямам представа - ние даже не знаем къде точно отива­ме. - Англичанинът погледна нагоре по планината, която се извисяваше зловещо над мъглата в далечния край на хребета. - Вероятно трябва да изминем още шест-седем километра. Ако времето се влоши...

Еди не довърши изречението си. Нина също предпочете да запази притесненията за себе си и се съсредоточи в това, да се държи здраво за съпруга си. Снегоходът мина през един равен камък и започна да се изкачва нагоре.

Вятърът хапеше яростно ездачите, които катереха открития хребет. Уайлд се опита да си представи какво ли е коствало това пътуване за викингите, които са вървели пеша и са разполага­ли само с животински кожи, които да ги пазят от студа. След дългото пътешествие по Атлантическия океан, скандинавските воини със сигурност са претърпявали големи загуби още преди битката да е започнала.

В края на краищата когато са стигнали до мястото... С какво точно са очаквали да се сблъскат на Рагнарьок? Мисълта я тор­мозеше от известно време. В Русия Айзенхов беше споменал, че каквото и да чака в ямата, то не беше истинска змия, но със сигурност приличаше достатъчно на такава, за да накара викин­гите да вярват в това. Според легендата те са се сблъсквали вед­нъж с нея, когато мъжете, които по-късно са били превърнати в богове, Один и Тор, са загинали.