Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Не чувам хеликоптера - констатира той.

- А аз не чувам нищо - добави Еди.

Сега групата се намираше между стените на долината, къ­дето вятърът не ги достигаше. Като че ли всички звуци бяха погълнати от мъглата.

- Ако са успели да намерят ямата и са кацнали, трябва да ги намерим, преди да отлетят. Доктор Бъркли, накъде казват руни­те, че трябва да продължим?

Лоугън отново провери бележките си.

- През Долината на Фенрир към някакво скално образува­ние, което те наричат „счупения пръст“, който сочи към плани­ната. Следваме този път, докато не стигнем до Вигрид - „мяс­тото на битката“. Ако тази яма съществува, ще я открием точно там. Остават ни само още два-три километра.

- В такъв случай трябва да се движим възможно най-бързо.

Каган отново запали двигателя си.

- Внимавайте в мъглата - предупреди го Еди. - Ударите ли камък със скорост осемдесет километра в час, ще се прецакате.

- Знаем какво правим - отвърна остро руснакът. Той раздаде заповеди на хората си и потегли по равното поле, този път дос­та по-бързо, отколкото на идване насам. Четиримата войници го последваха със сходна на неговата скорост.

- По дяволите - изръмжа Чейс и включи двигателя на тяхно- то превозно средство. - Ако удари снегохода и счупи буркана със злата течност...

- Просто няма да минаваш върху локвата, образувала се от нея - пошегува се Нина, но всъщност беше изплашена при ми­сълта това наистина да се случи.

Навлязоха в долината. Мъглата бързо ги обви, като първо отне всички цветове от превозните средства и пътниците им, след което отмъкна очертанията им и ги превърна в бегли си­луети. Скоро и те избледняха - не само защото мъглата стана по-дебела, но и защото навлязоха все по-навътре в нея.

- Движат се прекалено бързо - констатира Еди и намали ско­ростта, след което направи бърза маневра, за да избегне един камък е размерите на футболна топка, който се материализира като че ли от нищото на пътя му. - Видя ли? Ако го бях ударил, можехме да се преобърнем или да откъснем предната ска.

- Все още разполагаш със светкавични рефлекси - увери го Нина. - Макар че тези русначета сигурно са по-бързи. Имам предвид, те са с по двайсет години по-млади от теб...

- Ба! - Еди направи груб жест и погледна към снега пред тях. - Какво, мамка му, правят? - възропта англичанинът, кога­то забеляза виещите се в три различни посоки коловози. - Те се разделят. Няма да могат да се виждат един друг.

- Аз и сега едва ги виждам. - Нина примижа в мъглата и за миг изпита чувство на пълна дезориентация, тя беше толкова гъста, че скриваше всякакви очертания, жената имаше чувство­то, че стои в лоното на безформена сива празнота. - Не, чакай малко... не мога да ги видя! По дяволите, аз си мислех, че Лон­дон е мястото, където подобни мъгли са характерни.

- Не, Лондон само вони на нафта - отвърна Еди. Той също се опита да различи нещо пред себе си, но останалите снегоходи се бяха изгубили напълно от поглед, даже ръмженето на двигателите им беше заглъхнало. Намали скоростта и тръгна по една от трите дири. - Надявам се, който е поел насам, да има представа къде отива...