Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
булевард, измерван в махове на метла.
— Тя ми погоди номер — каза Дидие. — И не беше честно от нейна страна, защото й
имах доверие.
— Разказвай.
— Ние… Ние гледахме няколко изключителни френски филми, които бях избрал лично
за нея, когато изведнъж я заболя глава. Легна си рано и ме прати да купя лекарство. Когато се
върнах, открих, че съм бил изигран. Намерих бележка, в която пишеше, че отива на купон и
ще се върне призори.
Той въздъхна, клатейки глава, и сълзите му потекоха.
— Къде е била?
— Научих, че е отишла на партито на боливудски кинозвезди някъде в Бандра. Знаеш
колко много купони се правят всяка вечер в Джуху и Бандра[66] и колко дълго продължават. Не
я очаквах да се върне преди зазоряване и затова реших да будувам през нощта заедно с
Близнака, който никога не спи, и да я чакам да ми се обади. Оставих съобщения навсякъде, включително и при нощния ви пазач.
— Какво твърдиш, Дидие? Ти трябваше да я пазиш, а тя е мъртва и до този момент аз
нищо не разбирам.
— Прав си да ме осъждаш, Лин.
„Кой съм аз, че да съдя някого?" — помислих си. Лиса на мен също ми беше правила
номера. Няколко пъти ме бе оставяла да се питам къде се губи и какво прави.
— Добре, добре, Дидие, разбирам. Лиса умее… Лиса умееше… да се измъква. Биваше я
в това. Не си виновен ти, разкажи ми останалото.
— Оставих й съобщения, както казах, и отидох да играя покер с Джордж Близнака в
„Махеш". Докато нашата Лиса е умирала, аз играех карта. Един от уличните типове ми прати
бележка, че току-що са я намерили мъртва. Бях неутешим.
— И?
— Когато извършиха аутопсията…
Не. Не. Лиса разрязана, с извадени органи. Недей да мислиш за това. Не си го
представяй.
— Аутопсия?
— Беше… Беше неприятно — каза Дидие. — Полицейският доклад потвърди, че е
умряла от свръхдоза транквиланти. Била е сама, когато са я намерили.
— Рохипнол?
— Рохипнол — намръщи се Дидие. — Известно ли ти е изобщо да го е вземала някога?
— Никога. Никак не се връзва. Тя не се друсаше с транквиланти. Мразеше ги колкото
мене. Дори се дразнеше, когато други ги вземат.
— Полицията отначало го обяви за самоубийство. Заявиха, че нарочно е поела
смъртоносна доза.
— Самоубийство ли? В никакъв случай. Тя е боец.
— Беше боец. Няма я вече.
Сегашното време все още не беше станало минало. Присъствието на Лиса все още бе
твърде силно — дочувах закачливия й смях всеки път, когато оставях мислите си да се
устремят към нея.
— Колкото и нехайно да изпълнявах дълга си, докато тя бе жива — продължи Дидие, —
все пак се погрижих да заличат думата „самоубийство" от протокола за смъртта й.
Постановиха, че смъртта е настъпила вследствие на нещастен случай, предозиране с
рохипнол. Дилип Светкавицата поиска прилична сума за поправката. Тоя полицейски
участък трябва да го обърнат на банка, аз бих си купил техни акции.
— Кой я намери? Нощният пазач? — Не, Лин, Карла я намери.
— Карла ли?
— Да, каза, че имала късна среща с Лиса в апартамента ви. Когато дошла, заварила
вратата отворена, влязла вътре и намерила Лиса. Обадила се на пазача и той извикал линейка
и полиция.
— Карла?
Земята трепереше, сякаш вълните преливаха над парапета и се разливаха по пътя, шепнейки тайни.
— Да. За нея беше ужасен шок, но тя е стълб на силата, както казват англичаните.
— Какво… За какво става въпрос?
— Полицаите разпитаха Карла… Доста я изтормозиха. Посъветвах я да напусне
временно града, но тя отказа. Тъкмо Карла помогна на Лисините родители да преживеят
всичко това.
— Кога си говорил с нея за последно?
— За последно ли? Вчера. В Афганската църква отслужиха скромен помен за Лиса и тя
дойде.
— Помен за Лиса? Макар че тялото й не е тук?
— Да. Карла го организира.
Дойде ми твърде много, получих твърде много удари само за един рунд — нямаше да
издържа до гонга.
— Карла го е организирала?!
— И то съвсем сама. Когато ми спомена за идеята, предложих помощта си, но тя пое
всичко сама.
— Кой още беше там?
— Приятелите й от художествената галерия, няколко наши хора от „При Леополд" —
Кавита, Викрам, Джони Пурата с жена си, Навин Адеър и Дива Девнани, Зодиакалните