Сянката на планината

са верни, а аз слушах, сякаш му вярвах, а после го отрязах, преди да е подхванал още някоя:

— Каква е цялата тази работа?

— За какво говориш?

— На никого не пращат свръзка на летището при заминаване — казах. — Синия хиджаб

пък ми каза, че съм се издънил. Какво става?

Той доста време ме оглежда и май заключи, че търпението ми се изчерпва и всеки миг

ще избухна. Позна.

— Нищо повече не мога да кажа — отвърна, извръщайки поглед.

— Можеш. И трябва. По дяволите, какво става?

— Какво става ли?

— Заплашва ли ме нещо на това летище, или не? В опасност ли съм? Ще ме заловят ли?

Изплюй камъчето, че да не си плюеш зъбите!

— Ти не си в опасност — побърза да ме увери той. — Обаче ти си опасността. Бях

изпратен да те следя да не направиш някоя щуротия.

— Щуротия ли?

— Да, щуротия.

— И каква щуротия например?

— Не ми казаха.

— И ти не попита?

— Никой не пита и ти го знаеш. Спогледахме се.

— А как щеше да действаш, ако бях направил някоя щуротия?

— Щях да изгладя нещата с властите и да те върна оттук в Бомбай по най-бързия начин.

— Само това?

— Кълна се. Нищо повече не знам.

— Добре. Добре, извинявай за оная приказка за изплюването на зъбите. За минутка-две

ми се струваше, че влизам в капан.

— Ти не си в опасност — каза той успокоително. — Но като се върнеш, не си отивай

направо вкъщи.

— Защо?

— Просто докладвай на Компанията веднага щом се върнеш.

— Свързано ли е с начина, по който е била провалена мисията?

— Не знам. Санджай много настояваше да му докладваш. Много настояваше. Но не

обясни.

Обявиха полета ми. Пак се ръкувахме; той си тръгна и се смеси с тълпата.

Настаних се на мястото си в самолета и обърнах две питиета преди излитане. Бях

изпълнил задачата. Беше свършено. Това бе последната ми мисия за Компанията на Санджай.

Бях свободен и сърцето ми, глупакът в небесния замък, пееше, докато се издигахме високо, високо над земята.

ТРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

ПРИСТИГНАХ В БОМБАЙ КЪСНО ВЕЧЕРТА, но „При Леополд" все още беше

отворено и знаех, че Дидие най-вероятно ще е там. Исках да получа сведения. Високият слаб

мъж — моята свръзка на летището, ми беше казал да отида право в Компанията, което беше

необичайно. Имах утвърдена уговорка със Санджай да се явявам двайсет и четири часа след

връщането си от мисия. Това бе задължителният период за уталожване на нещата, в случай че

са ме проследили, и Санджай никога не променяше този установен ред. Но в тази задача

нямаше нищо от обичайната политика — тя цялата бе неразумна. Преди да се прибера или да

отида при Санджай, исках Дидие да ми разкаже всичко случило се, докато ме е нямало, и да

разбера къде е отседнала Лиса. И Дидие ме осведоми, но не там.