Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Първото впечатление от Туоно буквално втрещи Айдахо. Нима това бе домът на свободните?

Взводът на Говорещите с риби ги взе от Цитаделата на разсъмване. Той и Сиона бяха буквално напъхани в голям орнитоптер, придружен от две по-малки охранителни машини. Пътуваха бавно в продължение на почти три часа. Приземиха се на равната окръглена площадка на хангар от пластокамък, отстоящ на около километър от селото; помежду им имаше няколко от някогашните дюни, задържани на място и покрити с тревисти насаждения и шубраци. Когато тръгнаха към Туоно, ограждащата го стена сякаш започна да се издига, а то на свой ред да се смалява от нейната импозантност.

— По правило свободните са лишавани от възможности за контакт с чуждопланетни технологии — обясни му Найла, докато ескортът прибираше топтерите на сигурно място в хангара.

Една от гвардейките вече се отдалечаваше подтичвайки, изпратена със съобщение за тяхното пристигане.

Сиона мълча почти през цялото време на полета, но не спря да наблюдава Найла с внимателен поглед и прикрито напрежение.

Докато вървяха през осветените от утрото дюни, Айдахо направи опит да се върне с помощта на въображението си в отдавна отминалите дни. Из залесените и затревени участъци се виждаше пясък, а в сниженията между дюните имаше прегоряла земя, жълти треви и храсти с дълги, подходящи за тояги клони без разклонения. Три лешояда с широко разперени криле, скосени откъм вътрешната страна, кръжаха в небесния свод — „реещи се претърсвачи“, както ги наричаха свободните. Айдахо се опита да успокои крачещата до него Сиона.

Лешоядите се превръщаха в проблем едва когато започнеха да се спускат надолу.

— Разказвали са ми за подобни птици — отвърна хладно тя.

Голата забеляза пот на горната й устна. От плътно заобиколилата ги група гвардейки се разнасяше остра миризма.

Въображението му не можа да се справи с обособяването на различията между миналото и настоящето. Носените от тях служебни влагосъхраняващи костюми бяха по-скоро театрален реквизит, а не пригодени да събират телесната влага. Никой истински свободен не би поверил живота си на тия костюми дори тук, където във въздуха се долавяше мирис на близо намираща се вода. И още нещо. Говорещите с риби от взвода на Найла не се движеха мълчаливо като свободните. През цялото време те бъбреха помежду си като същински деца.