Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Да приключваме с церемонията! — тихо каза Сиона.

Найла кимна и ги поведе надолу по склона и главната улица.

Двамата с Айдахо я следваха на няколко крачки. Останалата част от взвода вървеше след тях; всички мълчаха и се оглеждаха около себе си с нескривано любопитство.

Когато Найла наближи делегацията, човекът със зелената панделка излезе напред и се поклони. Движенията му говореха едва ли не за напреднала старост, но Айдахо забеляза, че съвсем не е стар, а току-що навлязъл в средната възраст: бузите му бяха гладки и без бръчки, по късия и дебел нос нямаше следи от дихателни тръбички, но най-силно беше впечатлението от очите! Зениците им бяха ясно очертани, а самите те не подсказваха за пристрастяване към подправката, напротив — изглеждаха почти черни. Свободен с черни очи!

— Казвам се Гарун — изрече мъжът, когато Найла застана пред него — и съм тукашният наиб. Добре дошли при свободните в Туоно.

Амазонката посочи през рамо зад себе си, където Сиона и Айдахо току-що бяха спрели.

— Приготвени ли са квартири за гостите?

— Ние, свободните, сме добре известни с гостоприемството си — отвърна Гарун. — Всичко е готово.

Айдахо изсумтя от острите миризми и звуците, преливащи отвсякъде. Погледна през отворените прозорци на сградата със знамето вдясно. Как може флагът на атреидите да се развява на такова място? Един прозорец, отворен навътре към салон с нисък таван, даваше възможност да се види малка платформа в другия край с място за оркестър. Мяркаха се редици от пейки и светлокафяви килими по пода. Цялата подредба говореше за място, подготвено за забавление на туристи.

Звукът от влачещи се крака накара Айдахо да насочи отново вниманието си към Гарун. Около делегацията се тълпяха деца, които протягаха с неособено чисти ръце китки яркочервени цветя. Забеляза, че са доста повехнали.

Гарун се обърна към Сиона, ориентиран правилно от златния ширит на командирската й униформа.

— Ще пожелаете ли да видите изпълнение на нашите ритуали? — попита той. — Музика, например? Или танц?

Найла пое китка цветя от едно от децата, помириса ги и кихна.

Друго хлапе протегна своите на Сиона, вдигайки към нея широко отворените си очи. Тя прие букетчето, без дори да го удостои с поглед. Айдахо само махна с ръка към малчуганите, които го приближиха. Те се поколебаха, смутено вторачени в него, след което бързо го заобиколиха и се втурнаха към останалата част от взвода.