Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Елайда — промълви тя с равен глас и огледа Арател и всички седнали благородници един по един — е една узурпаторка, нарушила всичко, което лежи в самата сърцевина на Бялата кула. Аз съм Амирлинския трон. — Сама се изненада колко сериозно успя да го изрече, колко хладно. Но не бе чак толкова изненадана, колкото щеше да бъде преди време. Светлината дано да й е на помощ; та тя наистина беше Амирлинекия трон. — Ние отиваме в Тар Валон, за да свалим Елайда и да я съдим, но това е работа на Бялата кула, а не ваша, освен за да знаете истината. Тази така наречена „Черна кула“ също е наша работа; мъжете, които могат да преливат, винаги са били работа на Бялата кула. Ще се оправим с тях така, както ние решим и когата времето узрее, но уверявам ви, този момент не е узрял сега. Сега ни предстоят по-важни неща.
Чу някакво движение сред Заседателките зад себе си. Част от тях поне, изглежда, се бяха възбудили доста. Е, няколко от тях бяха предложили да се справят с Черната кула между другото. Нито една от тях не вярваше, че е възможно да намерят там повече от дузина мъже, най-много; в края на краищата просто беше невъзможно стотици мъже да искат да преливат. Но пък, от друга страна, можеше да е и заради разбирането, че Егвийн няма да посочи нито Романда, нито Лелейн.
Арател се намръщи, навярно надушила нещо във въздуха. Пеливар се размърда, готов отново да скочи, а Донел раздразнено изпъна гръб. Нищо друго не й оставаше, освен да натисне още повече. Винаги ставаше така.
— Разбирам тревогите ви — продължи тя със същия официален тон — и ще се обърна към тях. — Какъв беше онзи странен призив на оръжие, който Бандата на Червената ръка използваше? Да. Време беше да се хвърли зарът. — В качеството си на Амирлински трон ви давам следното уверение. В продължение на един месец ще останем тук, да отдъхнем, а после ще напуснем Муранди, но няма да прекосим границата на Андор. След-това няма повече да безпокоим Муранди, а Андор изобщо няма да бъде безпокоен. Сигурна съм — добави тя, — че присъстващите тук мурандийски лордове и лейди ще бъдат щастливи да ни снабдят с това, което ни е нужно, в замяна на достатъчно сребро. Ще си платим цената. — Не беше нужно да умилостивява андорците, след като мурандийците трябваше да впрягат конете и да снабдяват керваните.
Мурандийците се спогледаха неспокойно, явно разколебани. От една страна, можеха да припечелят доста, снабдявайки толкова голяма армия, но от друга — кой можеше да се спазари успешно с това, което можеше да им предложи толкова голяма армия? Донел във всеки случай беше готов да повърне, а Циан като че ли започна да пресмята нещо наум. Зрителите зад тях замърмориха. Нещо повече; Егвийн дори различи думите им.
Дощя й се да се озърне през рамо. Мълчанието откъм Заседателките беше оглушително. Сюан се беше втренчила напред и беше стиснала полите си, сякаш й струваше огромно усилие да не се озърне назад. Тя поне знаеше какво предстои. Шериам, която не знаеше, оглеждаше властно андорците и мурандийците, сякаш беше очаквала да чуе всяка изречена дума.
Егвийн трябваше да ги накара да забравят за момичето, което виждаха пред себе си, и да чуят жена, стиснала здраво юздите на властта в ръцете си. Ако още не бяха в ръцете й, щяха да бъдат! Тя укрепи гласа си.
— Запомнете ме добре. Взела съм решението си; от вас зави си дали ще го приемете. Или ще трябва да понесете онова, което със сигурност ще последва от провала ви. — Когато млъкна, вятърът духна по-силно и развя платнището на балдахина и дрехите им. Егвийн оправи спокойно косата си. Някои от гледащите я благородници потръпнаха и се загърнаха по-плътно в наметалата си. „Дано трепетът им де не е само от студа“ — рече си тя.
Арател се спогледа с Пеливар и Емлин, после и тримата огледаха Заседателките, преди да кимнат бавно. Вярваха, че тя само изрича думите, поставени на езика й от Заседателките! Въпреки това Егвийн почти въздъхна облекчено.
— Ще бъде както казвате — заяви благородничката с коравия поглед — отново го каза на Заседателките. — Не се съмняваме в думата на Айез Седай, разбира се, но ще ни разберете, ако и ние останем. Понякога това, което човек чуе, не се оказва това, което си мисли, че е чул. Не че и сега случаят е такъв, сигурна съм. Но докато вие сте тук, ще останем и ние. — Донел наистина изглеждаше готов да повърне. Най-вероятно неговите владения бяха в съседство. Андорските армии в Муранди рядко си плащаха за каквото и да било.