Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Защо нашият учител Епикур не слиза в градината? — попита Лафонтен. — Епикур не е изоставял никога учениците си, както прави нашият амфитрион.
— Господине — му каза Конрар, — вие не сте прав, като се кичите с името епикуреец; наистина тук нищо не напомня учението на гаргетския философ.
— Хайде де! — отговори Лафонтен. — Не сте ли чели, че Епикур купил голяма градина и че живял спокойно в нея с приятелите си?
— Така е.
— Е, добре, господин Фуке не е ли купил една голяма градина в Сен Манде и не живеем ли в нея съвсем спокойно с него и с приятелите ни?
— Да, без съмнение; за нещастие нито градината, нито приятелите са достатъчни за приликата с Епикур. Впрочем каква е приликата между учението на господин Фуке и учението на Епикур?
— Ето я: „Щастието е в удоволствието“.
— После?
— Е, никой от нас, предполагам, не се смята за нещастен; поне аз няма да кажа това за себе си. Добро ядене, вино жоани, което от деликатност купуват за мене в любимата ми пивница, нито една глупост през вечерята, която продължава цял час въпреки присъствуващите десет милионери и двадесет поети.
— Тук ще ви прекъсна. Вие говорите за вино жоани и добро ядене; така ли?
— Така.
— Тогава спомнете си, че великият Епикур е живял и е карал учениците си да живеят с хляб, зеленчуци и бистра вода.
— Това не е сигурно — възрази Лафонтен. — Не смесвате ли Епикур с Питагор, скъпи ми Конрар?
— Спомнете си също, че древният философ не е бил приятел на боговете и магистратите.
— О, ето какво не мога да търпя — отвърна Лафонтен, — Епикур като господин Фуке.
— Не го сравнявайте с господин суперинтенданта — каза Конрар с развълнуван глас, — иначе ще потвърдите слуховете, които вече се носят за него и за нас.
— Какви слухове?
— Че сме лоши французи, равнодушни към монарха и глухи към закона.
— В такъв случай връщам се към темата на разговора — продължи Лафонтен. — Слушайте, Конрар, ето морала на Епикур, на който впрочем, трябва да ви кажа, гледам като на мит. Всичко по-интересно в древността е мит. Юпитер е чисто и просто живот, Алкид е сила. Това се вижда от самите имена: Зевс произлиза от гръцкия глагол zen — живея. Алкид — от съществителното alee — сила. А думата Епикур значи „лек надзор“, „покровителство“. А кой по-добре надзирава държавата и кой по-добре покровителствува отделните личности от господин Фуке?
— Вие говорите за етимология, а съвсем не за морал: аз казвам, че ние, модерните епикурейци, сме досадни граждани.
— О! — извика Лафонтен. — Ако ние сме досадни граждани, това не е, защото следваме принципите на учителя си! Слушайте един от главните му афоризми.
— Слушам.
— „Пожелайте си добри управители.“
— Е, какво?
— А какво ни казва всеки ден господин Фуке? „Кога ще ни управлявате както трябва?“ Казва ли това? Хайде, Конрар, бъдете искрен!
— Наистина, казва го.
— Е, добре, това е учението на Епикур.
— Да, но това мирише на бунт.
— Какво, желанието да бъдем управлявани от добри началници е бунт?
— Разбира се, когато са лоши тия, които управляват.
— Търпение! Имам отговор за всичко.
— Дори за това, което току-що казах?
— Слушайте: „Подчинявайте се на тия, които управляват зле…“ О, така пише. Cacos politenousi… Имате ли доверие на цитата ми?
— И още как! Знаете ли, драги ми Лафонтен, че вие говорите гръцки като Езоп?
— Подигравате ли се, драги ми Конрар?
— Да ме пази бог!
— Тогава да се върнем на господин Фуке. Какво ни повтаряше всеки ден? Не е ли това: „Какъв педант е тоя Мазарини, какво магаре, каква пиявица! И все пак трябва да се подчиняваме на тоя обесник!…“ Признайте си, Конрар, казваше ли това, или не?
— Да, казваше го, и дори може би прекалено често.
— Също като Епикур, приятелю мой, съвсем като Епикур; повтарям, ние сме епикурейци и това е много забавно.
— Да, но страх ме е да не би край нас да изникне секта, нещо като сектата на Епиктет, тоя хяерополиски философ, който наричал хляба лукс, зеленчуците — разточителство, а бистрата вода — пиянство, и който, набит от господаря си, му казал с ръмжене наистина, но без да се сърди другояче: „Обзалагам се с вас, че ми счупихте крака, искате ли?“ И спечелил облога.
— Тоя Епиктет е бил страшен глупак.
— Съгласен съм; но той може да стане отново на мода, като само промени името си и се нарече Колбер.
— Е, това е невъзможно! — възрази Лафонтен. — Вие няма да намерите никога Епиктет в Колбер.