Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Тичах по плажа и случайно се озовах пред дома ти — небрежно произнесе тя. — Това кафе само за един ли е, или и аз да си донеса чаша?
— Сядай. Ще извикам икономката си. — Той натисна един бутон и отнякъде се появи японка с мрачно изражение. — Още една чаша, Юки.
Лъки се отпусна на стола до него и протегна дългите си крака с хубав тен.
— Не знаех, че си такава голяма спортистка — отбеляза той, очарован, че тя е тук. След като се беше отдръпнал, тя сама бе дошла при него.
Тя се засмя.
— И не съм. Просто имах нужда да се освободя от всичкото натрупало се в мене напрежение.
— Мога да измисля по-добри начини за това — каза той и остави сценария си.
Юки се върна с нова чаша и я напълни с кафе. Лъки отпи една глътка.
— Нямам търпение да се върна в студиото в понеделник — и тя свали слънчевите си очила и ги остави на масата.
— А аз нямам търпение да започна „Гангстери“ — рече Алекс. — По-приятно ми е да правя филми от всеки друг път.
— Така е, защото това е твоят начин да избягаш.
— Права си — иронизира я той. — Понякога се чудя от какво ли толкова бягам. Не поддържам връзка с майка си, нямам жена и деца — всъщност изобщо нямам никакви връзки.
— Твоят живот е правенето на филми — отбеляза Лъки. — Актьорите и екипът са твоето семейство.
— Да, отново си права — отвърна той, докато отхапваше от една тънка препечена филийка. — Знаеш ли, аз съм един от малкото режисьори, които наистина обичат актьорите. Веднъж работих с един продуцент, който дойде при мене, след като бях обядвал с най-талантливия от тях, и ядосано ми каза: „Ти смяташ да се храниш с актьорите?“ — като че ли те са някаква низша форма на живот.
— Аз също обичам актьорите — каза Лъки. — Всъщност омъжих се за актьор. Истината е, че ги смятам за малко повредени, но пък невероятно необходими.
— Всички ти изглеждат повредени — забеляза той. — Трябваше да станеш психоаналитик.
— Щях да бъда добра — и тя си открадна от препечените му филийки.
— Е — обади се той. — Искаш ли да ми разкажеш какво стана с френската проститутка?
— Ами… тя ме увери, че никога не е спала с Лени.
— О-хо.
— Повярвах й. Нямаше причина да ме лъже. Мислила си е, че от някакво списание са й платили да прелъсти Лени. Всъщност била е изненадана, че той е устоял на прелестите й. И нека да ти кажа — много е чаровна. Великолепна е.
Той я погледна с любопитство.
— Как го разбра?
— Докарах я тук като подарък за рождения ден на Джони Романо.
Лъки никога не преставаше да го учудва.
— Какво си направила?
— Джони ми дължеше една услуга, така че той се зае с работата.
— Тя да не е една изкусителна блондинка?
— Точно така.
— Помислих си, че я познавам отнякъде. Той я доведе на четенето. Не я ли видя?
— Не, когато аз пристигнах, Джони вече го нямаше.
— Тя определено беше с него.
Лъки направи физиономия.
— Трябва да са се сприятелили. Довери се на Джони и той ще си падне по някоя проститутка. Даниела трябваше да си замине за Париж на следващата сутрин.
— Предполагам, че не го е направила.
— Как е майка ти? — попита Лъки и си сипа още кафе.
— Не съм говорил с нея напоследък.
— И защо не си?
— Когато говорихме онзи ден, ти ме накара да видя нещата по-ясно. Права си — ако аз не искам да я виждам, това не трябва да ме кара да се чувствам виновен.
— Сега вече започваш да схващаш.
— Доминик не беше точно най-страхотната майка на света — добави той, докато си мислеше за проваленото си детство.
— Да разбираш слабостите на хората е ключът към здравата връзка — каза мъдро Лъки. — Приеми я такава, каквато е, и тя ще престане да те тревожи.
— Последната й игричка беше да хвърли Тин Лий в ръцете ми. Резултатът беше, че това буквално я изхвърли от живота ми.
— Тин Лий изглежда сладка — и Лъки отново си взе препечена филийка. — И очевидно те обожава.
— Да, тя е много сладка и търпелива. Всъщност според моя лекар, когото не съм виждал от шест месеца, има причина да излизам само с азиатки.
— О, да. И каква е тя?
— Няма значение, защото откакто ти влезе в живота ми, ме накара да разбера, че на добрата стара американка й няма нищо.
Тя му хвърли насмешлив поглед.
— Стара?
Той се засмя.
— Знаеш какво искам да кажа.
— В такъв случай съм поласкана.
Поседяха в приятелско мълчание няколко минути.
— Ами ти, Лъки? Ти как се чувстваш?
Тя взе слънчевите си очила и отново си ги сложи, за да се скрие зад тъмните стъкла.
— Много ми е гадно за нас двамата. Спах с тебе само за да си върна на Лени, а сега разбирам, че не е имало за какво да си връщам.