Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Той провери гардероба си, за да е сигурен, че е заключен, и след това забърза надолу.
— Чао — извика той, докато минаваше покрай отворената врата на трапезарията.
Никой не отговори.
Майната им. Някой ден щеше да ги накара да му обърнат внимание.
Джордж свали очилата си, погледна през прозореца и видя Санто да излиза с колата си.
— Какво прави той цял ден? — попита.
— Работи на компютъра си — отговори Дона.
— Върху какво?
— Никога не съм го питала — каза тя и отпи от кафето си.
— Очевидно има нужда от помощ.
— Знам.
Джордж кимна на себе си.
— Ще намеря някой способен психиатър.
Дона не беше сигурна, че идеята й харесва — Санто да разговаря с някакъв непознат, да му разкрива семейните тайни. Засега реши да се съгласи с Джордж. Но когато се върнеше от Сицилия, щеше да постъпи по своя си начин.
— О, да — каза тя. — Почти забравих да ти кажа. Обади ми се един от братята ми. Баща ми е болен и аз трябва да отида до Сицилия. Мислех да тръгна в понеделник. Не е добре със сърцето.
— Искаш ли да дойда с тебе?
— Не, остани тук и се грижи за бизнеса.
— Щом си убедена…
— Да, убедена съм. — Пауза. — Между другото — тя добави небрежно, — случайно да си взимал нещо от сейфа ми?
— Не бих се осмелил дори да се приближа до сейфа ти, Дона. Защо? Нещо да не би да липсва?
— Не че липсва… , явно е на друго място. Сигурна съм, че ще го намеря.
Джордж взе вестника и започна да чете.
— Горе съм — каза Дона.
Ако Джордж не беше отварял сейфа й, кой тогава? Можеше ли да бъде Санто? Можеше ли той да е взел снимките и записите?
Не. Той дори не знаеше, че тя има сейф. Но все пак… Нямаше да й навреди, ако провери в стаята му.
След като Санто излезе от зъболекарския кабинет, подкара към дома на Винъс Мария и го обиколи няколко пъти, преди да паркира отсреща. Поседя в колата си и няколко минути наблюдава сградата. Къщичката на охраната беше точно до входа на имението. Можеше да види мъж на средна възраст да седи в малката дървена барака, да чете списание и да яде ябълка.
Много бдителен, няма що. Винъс трябваше да си намери по-добра охрана. Този некадърник беше безполезен.
Той знаеше едно място в задната страна на имението, откъдето можеше да се промъкне вътре, без никой да го забележи. През деня беше рисковано, но какво от това? Все пак би го направил, защото вече беше време тази курва да разбере с кого си има работа. Веднъж да прочете писмото му и ще разбере, че той ще й пръсне шибания задник.
Винъс заслужаваше да бъде наказана — точно както беше наказан и той. А кой можеше да го направи по-добре от него?
Стаята на Санто беше определено по-чиста от онази нощ. За момче на неговата възраст той беше доста спретнат — по стените нямаше ужасни постери на полуголи жени, никакви мръсни дрехи не се валяха по пода, нямаше наркотици — слава Богу!
Дона седна на края на леглото му и се замисли за другите си три деца, които беше оставила в къщи. Не искаше да се раздели и със Санто. Дълбоко в себе си тя все още го усещаше като своето бебе, своето сладко малко момченце. Истината беше, че той е всичко, което тя има, и че го обича.
Тя се зачуди дали Джордж не я принуждава да бъде прекалено сурова с него. Той каза, че трябва да бъдат строги, но дали това нямаше да отблъсне Санто? Последното нещо, което тя искаше, беше да загуби сина си.
Забеляза, че е оставил компютъра си включен. Прекоси стаята, за да го изключи.
На екрана светеше съобщение. Тя се наведе да погледне.
Кучко. Курво. Ти духаш на всеки. Адски те мразя.
О, Боже! За кого ли беше това? Дали наистина беше за нея?
Полазиха я студени тръпки. Санто — собствената й плът и кръв — най-накрая се беше обърнал срещу нея.
ГЛАВА 66
— Защо продължаваш да ме безпокоиш? — поиска да знае Винъс.
Емилио я погледна обвинително.
— Можеш да бъдеш по-мила с мене — нападна той. — Аз съм ти брат.
Той щеше ли някога да се откаже?
— Не, Емилио, не си — избухна тя. — Когато ме продаде на медиите, ти престана да бъдеш мой брат.
— Смятам да напиша книга — каза той и изражението му рязко се промени, защото знаеше, че това тя мрази повече от всичко.
— Давай, пиши — няма какво повече да кажеш за мене, което да ме нарани повече от нещата, които вече си казал на пресата.
— Какво ще кажеш да оставиш сестра си на мира? — предложи Купър, след като се присъедини към тях.
— А ти какво ще кажеш да те изритам? — злобно отвърна Емилио.