Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Алекс — намръщи се тя. — Моля те, помни какво ти казах — само приятели.
— Хей, но аз нямах предвид заедно — той размаха пръст срещу нея. — Ти и мръсното ти подсъзнание, госпожице Сантейнджело.
Тя се засмя — чувстваше се добре с Алекс.
— Закарай ме в къщи. Имам да преглеждам цял тон документи.
— Не може ли платонично да вечеряме заедно?
— Не.
— Ами тогава да обядваме? Ще ти купя хотдог.
— Не ям хотдог.
— Ти си американка, нали?
— Не ми го напомняй — изохка тя.
— Ще те заинтересувам ли с италианска салата?
— Италианска салата? Ти да не си луд? — възкликна тя. — Аз имам италианска кръв. Да вървим да си вземем по една голяма порция спагети по болонски. И след това и двамата ще се приберем в къщи и ще работим. Добър ли е планът?
— Ти — в твоята къща, а аз — в моята?
— Че какво му е лошото на това?
— Мога ли да ти задам един въпрос?
— Давай.
Той се взря в нея в очакване на отговора.
— Кога ще си готова за връзка?
Мина известно време, преди тя да отвърне.
— Това не е въпрос, на който мога да отговоря в момента — най-сетне произнесе тя. — Но когато мога, ти ще си първият, който ще научи.
— Моля? — каза Джордж по телефона — бледото му лице беше почервеняло.
— Кой е? — нетърпеливо попита Дона.
— Веднага идваме — Джордж тресна слушалката, което изобщо не беше в негов стил. — Е… — той клатеше глава, сякаш изобщо не беше повярвал на това, което току-що чу. — Това писмо на компютъра на Санто, за което ми говореше, не е било за тебе.
— Откъде знаеш?
— Изглежда, той е писал порно писма до онази певица, Винъс Мария. Хванали са го в имението й, докато се е опитвал да остави последното си творение.
— Не! — извика Дона шокирана.
— О, да — отговори Джордж. — По-добре да отиваме там, преди да са извикали полицията.
— Имам изненада — каза Нона. — Ще вземем такси до Таймс скуеър.
— Плакатът ми е готов! — въодушеви се Бриджит.
— Да.
— Айзък знае ли?
— Вероятно го зяпа, откакто са го закачили!
— Да му се обадя ли? — несигурно попита тя.
— Не започвай отново — предупреди я Нона. — Айзък не е за тебе.
— Добре, добре, той е вече минало.
Втурнаха се надолу, метнаха се в таксито и след петнадесет минути бяха там.
Нона плати таксито, докато Бриджит изскачаше навън, крещейки възторжено.
— О, Боже мой! — каза тя. — Фантастичен е!
— Изглеждаш невероятно! — присъедини се към нея Нона. — Онзи задник Мишел Ги ще има да съжалява, че се е разделил с твоята кариера!
Взряха се в гигантския плакат на Бриджит и Айзък, облечени само в плътно прилепнали сини джинси и с широки усмивки.
Снимачен екип от „Ентъртейнмът тунайт“ мина покрай тях и започна да снима огромния плакат.
Нона сръга Бриджит.
— Само ако знаеха, че стоиш точно тук… Хмм… Мисля, че трябва да им кажа.
— Недей — паникьоса се Бриджит. — Изглеждам ужасно.
— Не е вярно, изглеждаш фантастично. Да завъртим машината на общественото мнение. Момиче, приготви се — защото ти ще станеш най-великата.
Нона се приближи към снимачния екип.
— Извинете — каза тя. — Да не би да снимате плаката на джинсите?
Операторът се обърна към нея.
— Да, кампанията е съвсем прясна. И сигурно ще има много да се говори за нея.
— А какво мислите за модела?
— Красавица.
— Аз съм Нона, нейният импресарио. А тя стои ей там. Името й е Бриджит Браун. Запомнете го — тя ще стане следващият голям супермодел.
Операторът не можеше да повярва на късмета си.
— Може ли да говорим с нея?
— Абсолютно — обяви Нона. — Оттук моля.
Спряха да обядват в малък италиански ресторант на брега. Лъки си поръча спагетите, за които жадуваше, а Алекс си взе пържола. Поделиха си бутилка червено вино.
— Наистина съм щастлив, че всичко около тебе се подреди добре — каза Алекс, докато й наливаше още вино. — Няма да имаш повече неприятности с Дона Ландсман.
— Забавно — замисли се Лъки. — Никога не мога да мисля за нея като за Дона Ландсман. За мене тя винаги ще си остане Бонати.
— Преодолей го, Лъки.
Тя съсредоточено се взря в него.
— Не, Алекс, ти не разбираш. Тя никога няма да се откаже — не и докато аз не направя нещо за това.
— Вече направи нещо — върна си студиото.
— Дона е сицилианка — няма начин да спре.
— И какво още би могла евентуално да направи?
— Всичко, за което се сети — мрачно каза Лъки.
— Не можеш да изживееш остатъка от живота си, обградена от телохранители.
— Нямам и намерение.
— А какво имаш намерение да правиш?
За момент тя се загледа в морето — наблюдаваше русокос сърфист сред вълните.