Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Нейните извинения му бяха дошли до гуша — те не го караха да се чувства добре.
— Не смяташ да ставаш монахиня, нали? — попита той доста остро.
Тя не пожела да продължи.
— Беше твърде скоро, Алекс — отговори тихо.
Той се изправи и смени темата.
— Какво ще правиш днес?
Тя колебливо сви рамене.
— Нямам планове. Ами ти?
— Ще поработя върху сценария си и може би ще сляза до гимнастическия салон — да потренирам малко кикбокс. Гледам постоянно да поддържам форма.
— Би ми се искало и аз да опитам.
— Ела с мене.
— Нямам нищо против.
— Ще те взема след един час.
Тя скочи.
— Имам по-добра идея — закарай ме до къщи и ме изчакай. Не съм в настроение да тичам по целия обратен път.
Той неодобрително поклати глава.
— Липса на издръжливост.
— Я го повтори още един път.
Погледнаха се един друг и избухнаха в смях.
Винъс се събуди, протегна се и й беше много приятно да открие, че Купър спи до нея. Тя се претърколи и плътно се притисна към широкия му гръб.
— Знаеш ли — промърмори тя. — Ти си страхотен любовник… Някой някога казвал ли ти е, че също така е страхотно да се сгуши в тебе?
— Можеш ли да повярваш? — полузаспало каза той, обърна се и още по-плътно притисна топлото й тяло.
— Какво? — попита тя; чувстваше се невероятно удобно.
— Ти ме отказа от другите жени. Излекуван съм! Сякаш съм като преодолял страстта си алкохолик.
— Още едно пиене и ще ти откъсна топките — шеговито го заплаши тя.
Той направи опит да седне.
— Прекарваш прекалено много време с Лъки — неодобрително изрече той. — Започваш да говориш като нея.
— Нямам нищо против. Мисля, че Лъки е върхът.
— И аз мисля така. Само че не може да си държи езика зад зъбите.
— Куп! За световноизвестен женкар като тебе… има моменти, когато се държиш отвратително благоразумно.
— Жените трябва да изглеждат добре, а не да псуват.
— Много забавно — тя го обгърна с единия си крак и се сгуши още повече. — Знаеш ли какво ми се иска? — измърмори.
— Какво, дете мое? — попита той, докато галеше платиненорусата й коса.
— Точно това — произнесе тя триумфално. — Искам да имам дете — наше дете.
— Ти беше тази, която някога казваше…
— Знам — прекъсна го тя. — Казвах, че не искам. Но си мислех — след като завърша „Гангстери“ — да забременея.
— Може да е хубаво — той не беше сигурен.
— Хубаво! — възкликна тя и седна. — Купър, ела на себе си. Ти и аз ще имаме най-хубавите малки бебчета на света!
— За бебе ли говорим или за бебета? — попита той кисело.
— Мислех си, че едно или две няма да навредят.
— О, едно или две, а? — и той палаво я хвана за гърдите. — А когато бебето суче от тях, аз какво се предполага да правя?
— Ще се възбуждаш.
— Искам да се възбудя още сега — рече той, лапна едното й зърно и усърдно го засмука.
Интеркомът звънна.
— Обади се ти, Куп — каза тя, докато се измъкваше от леглото.
— Това е твоята къща.
— Нашата къща — поправи го тя и се протегна за халата си. — Където виждам, че ти определено си се нанесъл отново.
— Мъдра жена — и той вдигна телефона. — Да?
— О… ъъъ… господин Търнър… Тук е братът на госпожица Винъс. Казва, че спешно трябва да я види.
— Брат ти — каза Купър и прикри слушалката с ръка. — Емилио кога се е довлякъл обратно в града?
— Какво иска? — намръщи се тя.
— Охраната казва, че е спешно.
— Ще дойдеш ли да го видиш заедно с мене?
— Приготви се сама. Аз по-скоро бих го изритал по дебелия задник.
— Емилио има нужда точно от това — някой завинаги да го изрита от живота ми.
Санто се събуди с ужасен зъбобол. Осведоми майка си, като очакваше тя да му съчувства. Но не би.
— Агонизирам — проплака той, без да спира да трие бузата си.
Тя се обади на зъболекаря и веднага записа час.
— Закарай ме дотам, а, мамче?
— Не — отговори тя рязко. — Време е да научиш какво е наказание. Когато започнеш да се отнасяш към мене с уважение, тогава и аз ще се отнасям към тебе по същия начин.
Глупава дърта вещица. Как можеше да я уважава, след като тя се беше омъжила за такова копеле като неудачника Джордж?
— Значи, няма да ме закараш? — обвинително изрече той.
— Не, Санто — отвърна тя, без дори да го погледне.
Майната й. Това поне му даваше възможност да се измъкне от къщи.
Той изтича нагоре, грабна якето си и разпечатаното писмо до Винъс, което беше съчинил снощи. Беше прекарал три часа на компютъра, докато се опитваше да реши какво точно да напише. Накрая писмото излезе кратко и по същество.
Майка му звънна по интеркома и му каза, че трябва незабавно да тръгне, защото зъболекарят ще отиде в кабинета си специално заради него.