Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Човекът, който посети „Стрела“, беше самият Корсар.
— Ха! Червеният корсар на моя кораб… и то до мен! — провикна се старият моряк с искрен ужас. — Сега, сър, можете да се надсмивате над добродушието ми колкото си щете.
— Не мога да си позволя такава дързост, защото не съм забравил колко съм ви задължен. Заклевам се тържествено, сър, че беше именно той.
— Невероятно! Необикновено… просто чудо! Трябва да призная, че маскировката му беше много изкусна, щом можа да заблуди такъв физиономист. Аз, сър, нито видях рунтави бакенбарди, нито чух груб глас, нито пък забелязах някоя от чудовищните черти, които се приписват обикновено на този човек.
— Всичко това е просто измислица на мълвата. Боя се, сър, че най-страшните и най-опасни наши пороци често се крият под най-приятна външност.
— Но той дори на ръст не е голям, сър.
— Тялото му не е едро, но в него се таи душа на исполин.
— И значи смятате, мистър Арк, че този кораб е същият, който ни нападна през мартенското равноденствие?
— Уверен съм, че е именно той.
— Слушайте, Хари, заради вас съм готов да бъда великодушен към тоя негодник. Веднъж ми се изплъзна, когато в буря загубихме стенгата си, но тук имаме добър попътен вятър, на който може напълно да се разчита, и благоприятно, спокойно море. Тъй че, щом пожелая, той ще бъде в ръцете ми; защото ми се струва, че в края на краищата не възнамерява сериозно да бяга.
— Боя се, че сте прав — отвърна Уайлдър, неволно издавайки с тези думи своето желание.
— Той не може да се бие, защото няма шанс да успее, и тъй като изглежда, че съвсем не е такъв, за какъвто го смятах, ще се опитаме да преговаряме с него. Наемате ли се да му предадете моето предложение? Или пък той може да съжали за своята въздържаност.
— Аз гарантирам за честността му — възкликна разпалено Уайлдър. — Наредете да се даде оръдеен изстрел към подветрената страна. Имайте предвид, сър, всички сигнали да бъдат приятелски — на грот-мачтата ни да се вдигне бяло знаме и аз съм готов на всякакъв риск, само и само да го върна в лоното на обществото.
— Бога ми, момко, това ще бъде истински християнска постъпка — отвърна командирът след кратко размишление — и макар че за успеха си може да не получим благородническа титла тук, на земята, поне ще си осигурим по-добри места горе, на небето.
Веднага щом добросърдечният и като че ли малко склонен към фантазьорство капитан на „Стрела“ и неговият помощник взеха това решение, и двамата се заловиха ревностно да доведат работата до успешен край. Кормилото на кораба бе завъртяно към подветрената страна и когато носът му се обърна срещу вятъра, от подветрената носова амбразура лумна огнен език, който изпрати над вълните обичайния приятелски сигнал, че тия, които направляват движенията му, са готови да преговарят собствениците на намиращия се пред тях кораб. В същия миг на най-високата му мачта се развя малък флаг с чисто бяло поле, а знамето на Англия бе смъкнато от флагщока. В течение на половин минута след тези сигнали цареше тревожна възбуда. Това напрегнато очакване обаче не трая дълго. От кораба на Корсаря се вдигна облак дим, а после до ушите им стигна глухият гърмеж на ответния изстрел. Високо над върховете на мачтите му запърха като крило на гълъб също такова бяло знаме, но на мачтата, където обикновено се вижда флагът, обозначаващ националната принадлежност на военен кръстосвач, нямаше никаква емблема от такъв род.
— Тоя приятел има скромността да ни посрещне с гол флагщок — забеляза Бигнъл, сочейки на спътника си това обстоятелство като предвестник на успех. — Ще се приближим до него на благоразумно разстояние, а после вие ще се качите на лодката.
В съгласие с това решение „Стрела“ се обърна на друг галс и вдигна няколко платна, за да увеличи скоростта си. Когато между двата кораба остана разстояние половин оръдеен изстрел, Уайлдър предложи на началника си да спрат, за да не създават впечатление, че имат враждебни намерения. Незабавно спуснаха лодката в морето, хората слязоха в нея, закачиха на носа й бяло парламентьорско знаме и доложиха, че всичко е готово и парламентьорът може да се качи.
— Осведомете го за нашите сили, мистър Арк, защото като разумен човек ще разбере какво предимство ни осигурява това — заключи капитанът, след като завърши подробните си, повторени неколкократно напътствия. — Смятам, че можете да му обещаете да забравим миналото, ако приеме всичките ми условия; кажете все пак, че няма да пожаля никакви усилия, за да издействувам пълно помилване, поне за самия него. Е, бог да те благослови, момчето ми! Внимавай да не се изпуснеш да разправиш колко си изпатихме от боя миналия март; както знаеш, пролетната буря беше виновна за всичко. Довиждане и ти желая успех!