Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
По повод на Езекия ето още един факт, чиито подробности не са лишени от интерес. Тоя цар се възкачил на трона на двадесет и пет годишна възраст и бог вписал в книгата на съдбата му, че ще умре на тридесет и девет години; поради някои обстоятелства, които трябва да отбележим, бог поизтрил с гума тая страница от „великата книга на вечността“ и внесъл поправка, по силата на която Езекия успял да се дотътри до петдесет и четири годишна възраст.
На четиринайсетата година от царуването си Езекия се разболял, както и следвало според указанията, които били направени в книгата на съдбата му първоначално, преди бог да употреби гумата. Иудейският цар не пратил за лекар; това не било нужно, защото той имал под ръка пророк Исаия, свят човек, който бил запознат с всички божи решения. Като научил по какъв повод царственият болник иска да се посъветва с него, Исаия побързал при одъра му. И казва Исаия на Езекия: „Тъй говори господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. Обърна се (Езекия) с лицето си към стената и се помоли господу, думайки: о господи, спомни си, че аз ходих пред лицето ти вярно и с предано тебе сърце и върших каквото беше угодно пред очите ти. И заплака Езекия силно, Исаия още не бе излязъл от средния двор и биде слово господне към него: върни се и кажи на Езекия, владетеля на моя народ: тъй говори господ, бог на твоя отец Давид: чух молитвата ти, видях сълзите си. Ето аз ще те изцеря; на третия ден ще идеш в дома господен; и ще прибавя към дните ти петнайсет години“ (IV Царства, гл. 20, ст. 1–6).
Като пророк, Исаия на нищо не се учудил и честно изпълнил дадената му поръка. Но пред лицето на противоречивите пророчества болникът се смутил. Езекия попитал Исаия: „Каква е личбата, че бог ще ме изцери и че на третия ден ще ида в дома господен? Исаия отговорил: ето ти личба от господа, че ще изпълни господ словото, що е изрекъл: напред ли да иде сянката десет стъпала, или да се върне десет стъпала? И каза Езекия: лесно е да се помести сянката десет стъпала напред; не, нека се върне сянката десет стъпала назад. Викна пророк Исаия към господа и той върна сянката назад десет стъпала по Ахазовите стъпала, по които се спускаше“ (ст. 8–11). Исаия сложи „пласт смокини“ на цирея на Езекия „и той оздравя“.
Невярващите се смеят над тоя мармалад от смокини, и над тия десет стъпала на слънчевия часовник, по които сянката се върнала назад. Или болестта на Езекия е била дреболия, щом той е оздравял от смокинения пластир; или пък тук само силата на божествената намеса е била причина за излекуването на царя, който се намирал на косъм от смъртта, и тогава пластирът съвсем не е бил нужен. Що се отнася до слънчевия часовник, Езекия прави на критиците впечатление на пълен глупак, когато казва, че сянката по-лесно ще изтича напред, отколкото да се върне обратно: и в двата случая законите на природата биха били еднакво нарушени и целият ред на световното движение в слънчевата система би трябвало да се разстрои. Освен това връщането на сянката назад по стъпалата на Ахаз представлява само повторение на известното чудо на Иисус Навин.
Така говорят скептиците. Затова пък богословите, обратно, вярват, без да се замислят, че слънцето е спряло заради Навин и е тръгнало назад по молба на Езекия. В глава 38 на „Книга на Исаия“ този случай отново се споменава: „И слънцето се върна десет стъпала“ (ст. 8).
Най-интересното от всички странни явления, които отличават описваната епоха, това е смъртта на Исаия: тоя човек, който сам бил въплътено чудо, не могъл да направи ни най-малко чудо, когато собственият му живот бил в опасност. Манасия, син и наследник на Езекия, който не повярвал особено на случая със загадъчното движение на сянката, бил толкова неблагочестив, колкото баща му бил набожен. В желанието си да види дали Исаия притежава и за свои лични нужди някакъв смокинов пластир, той заповядал да разрежат с трион пророка на две половини. Нещастният Исаия бил разрязан като най-обикновена греда. Нито Рафаил, нито някой друг ангел му дошли на помощ. Остава само да предположим, че през време на убиването на верния му слуга бог е имал извънредно много работа на някоя друга планета.
Последен иудейски дар бил Седекия. В единадесетата година от царуването му (IV Царства, гл. 25, ст. 2) Иерусалим бил завзет от армиите на Навуходоносор. „Кръвните принцове“ били избити, а Седекия, на когото извадили очите и сложили вериги на ръцете, бил отведен във вавилонски плен с всички остатъци от народа си (ст. 7). Навуходоносор запалил храма на Соломон и двореца; той оставил Иерусалим в развалини (ст. 9–10).