Забавна Библия

Като се връща след някакво погребение у дома си и бидейки нечист, веднъж Товит ляга да спи до стената. Той не забелязал, че на стената седели врабци. По-нататък той разказва така: „Когато очите ми бяха отворени, врабците пуснаха нещо топло на очите ми и се появиха в очите ми бели петна“ (Товит, гл. 2, ст. 10). Компетентните хора твърдят, че врабешките изпражнения съвсем не са опасни за зрението и че е било достатъчно Товит просто да се умие.

„В тоя същия ден се случило и на Сара, Рагуилова дъщеря, в Екбатана мидийска, да търпи укори от бащините си слугини, задето я давали на седем мъжа, но злият дух Асмодей ги умъртвявал, преди да бъдат с нея като с жена. Те й думали: нима не ти е съвестно, че си удушила мъжете си? Седмина вече има ти, а не се нарече с името на ни едного от тях!… Иди и ти след тях, да не виждаме твой син или дъщеря вовеки! Като чула това, тя твърде много се нажалила… И почнала да се моли при прозореца…“ (Товит, гл. 3, ст. 7–11).

Критиците отбелязват, че никога преди това евреите не са споменавали никъде за някакъв дявол или демон: злите духове водят произхода си от Персия, дето народът вярвал в съществуването на двама еднакво могъщи богове: Ормузд — бог на доброто, и Ариман — бог на злото. Всеки от тях заповядва на цяла армия добри или зли духове. А евреите били само подражатели. Те заимствували религията си от съседите или поробителите, при което заимствували не само обредите, но също и религиозните предания.

„Книгата на Товит“ ни кара да мислим, че злият дух Асмодей бил влюбен в Сара и я ревнувал. Това напълно се съгласува с древното учение за духовете, ангелите и боговете. Ние видяхме вече в книгата „Битие“ ангели, влюбени в човешки девици и произвеждащи исполини. Църковниците след това са измислили много истории за демони, които имали полово общение с жени, и за необикновените хора, родени от тия „нечестиви“ връзки, за дяволи, които се вселяват в телата на юноши и девойки по стотици различни начини, за това, как извикват и как прогонват демоните. Съществували са и съществуват много диви предразсъдъци и суеверия, които користолюбивата хитрост на църковниците винаги е използвала за експлоатация на човешката глупост.

„Биде чута молитвата на тия двама пред славата на великия бог и биде пратен Рафаил да изцери и двамата: да махне белите петна от очите на Товита и да даде Рагуиловата дъщеря Сара за жена на Товия, син Товитов, като върже злия дух Асмодей; защото бе предназначено да я наследи Товия“ (Товит, 3 гл., ст. 16–17).

Тук за пръв път „свещеното писание“ нарича ангела по име. Всички коментатори едногласно твърдят, че имената на иудео-християнските ангели са от халдейски произход: Рафаил — целител божи, Уриил — огън божи, Азраил — род божи, Михаил — образ божи, Гавриил — човек божи. Персийските ангели се наричали съвсем другояче: Ма, Кур, Дубадур, Бааман и т.н. Евреите били роби на халдейците, а не на персите и усвоили вярванията в халдейските ангели и дяволи. Всичко се променя и у тоя „избран от бога“ народ, щом смени господарите си. Когато евреите били заробени от халдейците, те се покланяли на техните богове; когато били в плен при царете, наричани асирийски, приели тяхната вяра в добри и зли духове.