Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Слугинята сложила главата на Олоферн „в торбата с ядивата“ (ст. 10). От никого незабелязани, двете жени се върнали в града. На другия ден на стените на Ветулия се появила физиономията на главнокомандуващия Навуходоносоровата армия. Според библията огромната войска, която обсаждала града, при вида на отсечената глава, се обърнала в диво бягство (Иудит, гл. 15, ст. 2–3). Никой дори и не помислил да застане под командуването на някой друг началник.
"И рече й Олоферн: пий и се весели заедно с нас" (Иудит, гл. 12, ст. 17).
Ето коментариите на Волтер по тоя повод: „За географа би било много трудно да помести някъде тая Ветилуя. Едни сочат, че тя се намирала на четиридесет мили северно от Иерусалим, други казват, че била разположена на няколко мили южно от него. Но всяка порядъчна жена би била още по-затруднена, ако й се наложеше да оправдава поведението на прекрасната Иудит. Да отиде да спи с командуващия армията, за да му отреже главата — това в края на краищата не е съвсем скромно. А да положи тая окървавена глава с окървавените си ръце в торбата и спокойно да мине със слугинята си през позициите на стохилядната армия, без да бъде спряна от нито един часовой — това вече не е съвсем просто нещо.“
Но което е още по-трудно — това е да преживее след тоя блестящ подвиг сто и пет години в дома на покойния си мъж, както е казано в глава 16. В споровете относно възрастта на Иудит в момента на извършване славния подвиг известният ни вече бенедиктинец Калмет изказал съмнението, че Иудит е била на шестдесет и пет години, когато Олоферн бил пленен от поразителната й красота. Най-подходяща възраст, за да завъртява и сече глави! Но Библията веднага ги вкарва в още едно затруднение. Тя казва, че никой не нарушил покоя на израил „през дните на Иудит“, а всъщност това е било епохата на най-големите бедствия на еврейския народ.
Ето впрочем точния цитат: „И никой вече не заплашваше израилевите синове в дните на Иудит и много дни след смъртта й“ (Иудит, гл. 16, ст. 25). Тоя текст показва още веднъж с какъв самоуверен апломб „вдъхновителите“ на Библията се присмиват на вярващите. Ако приемем тълкованието на бенедиктинеца Калмет и на другите католически богослови, че Иудит е била на шестдесет и пет години (в Библията това никъде не е посочено!), когато убила Олоферн, остават четиридесет години между подвига и смъртта на библейската героиня. А ако се върнем към четвъртата книга на „Царства“ (към главите, посветени на последните иудейски царе) и прочетем историята на асиро-вавилонските царства, плоската измислица за Иудит става съвсем очевидна.
Основателят на халдейската династия на вавилонските царе Набопаласар (царувал в 629–604 г. пр.н.е.) бил наследен от сина му Небукаднецар-Набукудурусур (библейския Навуходоносор, царувал от 604 до 562 г.), който победил фараона Нехо в прочутата битка при Кархемиш в горното течение на река Ефрат. В това време именно Навуходоносор извършил първото си нашествие срещу иудеите, за да накаже цар Иоаким, сина на Иосия, който воювал на страната на фараона Нехо против Вавилон. В 597 г. Иерусалим бил завзет от вавилонските войски. Част от населението било отведено във Вавилон. Това било началото на седемдесетгодишния плен. Иудейското царство засега още оставало самостоятелно, но се задържало за кратко време.
Фактите за първото нашествие на Навуходоносор срещу иудеите, изнасяни в четвъртата книга на „Царства“, ни най-малко не съответствуват на онова, което Библията разказва по този повод в книгата „Иудит“. Ако епизодът с Олоферн се отнасяше към тая епоха, няма никакво съмнение, че Навуходоносор би отмъстил за убийството на генерала си през време на това първо нашествие, без да предостави самостоятелност на Иудея.
Невъзможно е да отнесем тоя епизод също и към следващите години, през които вавилонското иго лежало върху иудеите много по-тежко, отколкото когато и да било. В 588 г. фараон Уах-аб-Ра (Априй) след успешна война със сирийците подбудил иудейския цар Хиския-Седекия да отхвърли вавилонското иго. Априй бил разбит от Навуходоносор в Сирия. След като се върнал от победоносния си поход, Навуходоносор отново обсадил Иерусалим. Подвигът на Иудит, разбира се, не бил извършен и в тоя период, защото победата още веднъж се паднала на враговете на израил. Обсадата завършила с превземането на Иерусалим и с пълния разгром на иудейското царство. Вавилонските войски влезли в Давидовия град през нощта на девети срещу десети юли 586 г. пр.н.е. Храмът и дворецът били разрушени, обществените сгради, а също и домовете на отделните жители били изгорени, укрепленията обърнати в развалини; цялото царско семейство било изтребено и избито, с изключение на Седекия, който с избодени очи бил откаран в плен във Вавилон, съпроводен от тълпи пленени иудеи.