Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Библейските разкази винаги се отличават с неправдоподобност. По какъв начин най-малкият от синовете на Охозия е могъл да се спаси от това всеобщо избиване? Укрила го леля му Иосавет. Но коя е тая Иосавет? Тя е сестра на Охозия и дъщеря на Готолия (IV Царства, гл. 1, ст. 2). Освен това тя е съпруга на свещеник Иодай (II Паралип., гл. 22, ст. 11). По такъв начин царица Готолия, която се прославила с неблагочестието си, Готолия, която смятала Ваал за единствен бог, дала дъщеря си на свещеник на еврейския бог. А малкият Иоас се възпитава в храма тайно от Готолия. В продължение на шест години тя не знаела съвсем нищо за тоя продължителен заговор на зет си. На седмата година Иодай събрал военачалниците, верни на еврейския бог, показал им младия син на Охозия, провъзгласил го за цар и Готолия, която дошла да види какво става, била убита при «конския вход» на царския дом. Заедно с нея убили и жреца на Ваал — Матан — конкурент на Иодай.
От четвъртата книга на «Царства» следва, че Иоас бил благочестив монарх; но от втората книга на «Паралипоменон» се вижда също, че той завършил зле (гл. 24): възстановил култа към идолите на дъбравните и на други лъжливи богове за най-голямо смущение на Захарий, който след смъртта на баща си Иодай станал свещеник на еврейския бог. Раздразнен от упреците на Захарий, Иоас заповядал да го пребият с камъни в двора на храма (ст. 21). На свой ред Иоас бил удавен от двама свои слуги, които «Паралипоменон» нарича: Завад, син на Шимеата, и Иегозавад, син на Шимрита“, а четвъртата книга на „Царства“: „Иозакар, син на Шимеата, и Иехозавад, син на Шомера“ (гл. 14, ст. 21). Които и да са били убийците му, тоя цар царувал цели четиридесет години. Убитият Иоас бил наследен от сина си Амасия.
Връщайки се към четвъртата книга на „Царства“, ние научаваме, че у Израил страшният Ииуй бил наследен от сина си Иоахаз. Тоя блудодеец се присмивал на еврейския бог в продължение на седемнайсет години. Царството му се подлагало на опустошителните нашествия на сирийските царе Азаил и Венадад. А колко разорени са били евреите, трудно е да си представим! Ето текста: „На Иоахаза остана войска само петдесет конника, десет колесници и десет хиляди пешаци, защото сирийският цар ги беше изтребил и преобърнал в прах, който се тъпче“ (IV Царства, гл. 13, ст. 7).
Иоахаз бил наследен от сина си Иоас, който не трябва да се смесва с Иоас, цар иудейски. Иоас израилски, внук на Ииуй, воювал с Амасия, сина на Иоас иудейски; разбил го напълно, направил пробив в Иерусалимските стени от четиридесет лакти и разграбил храма и царския дворец.
При царуването на Иоас израилски пророк Елисей умрял. „Елисей се разболя от болест, от която после и умря. Дойде при него израилският цар Иоас, плака над него!“ (IV Царства, гл. 13, ст. 14).
На другата година станало неочаквано чудо. Погребали един човек и видели пълчище моавитяни. „Погребвачите… хвърлиха тоя човек в Елисеевия гроб и той, като падна, допря се до Елисеевите кости, оживя и се изправи на нозете си“ (ст. 20–21). Ние предполагаме, че и моавитяни също са се изплашили и са офейкали.
Критиците никога не са доволни! Те и тук също правят забележките си. Питат, защо бог не е възкресил самия Елисей, вместо да възкресява някакъв си никому неизвестен гражданин, никому ненужен и неинтересен, случайно хвърлен в гроба на пророка. Те питат по какъв начин тоя гроб е останал отворен в продължение на цяла година? Питат какво е станало с възкръсналия и се чудят, че той не се е стремял към слава и съвсем не е отбелязан от Библията дори във втория си, толкова неочакван живот. Най-сетне, ако костите на Елисей са имали такова чудодейно свойство, то, питат те, защо повече никой не ги е използвал? Тъжно е, като си помислим, че едно що-годе разумно и добре разпространено използване на тоя скелет би могло да осигури и на всички нас безсмъртие! Във всеки случай „светите отци“ биха могли да използват Елисеевите костици поне за продължаване на собственото си съществуване90.
Със смъртта на Елисей историко-политическата бъркотия в Библията става такава, че почти е невъзможно да вникнеш в безсмисленото натрупване на имена и фантастични събития. Краят на израилската държава настъпва при цар Осия. Осия и много негови бивши поданици били отведени в асирийски плен.
90
Християнските църковници „намерили“ останките на Елисей доста рано. В средата на IV век римският император Юлиан Философ заповядал да изгорят тези кости. Пепелта им била развяна по вятъра. Това не попречило на църковниците наскоро след смъртта на Юлиан да започнат в град Севест отново да спекулират с чудотворните мощи на Елисей, а още по-късно в град Равена се появил дубликат на тези мощи.