Забавна Библия

Но Рабсак става още по-дързък. Той почва да говори на „изящния“ библейски език: „Нима само до твоя господар и до тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, а и на людете, които седят на стената, за да ядат поганта си и да пият мочта си заедно с вас“ (ст. 27).

Езекия, види се, не се е уповавал особено много на бога, щом е позволил така да го ограбят без всякаква съпротива. Ала пророк Исаия, съвременник на тия събития, повдигнал настроението му, пък и сам бог отец му оказал подкрепата си: „И случи се през нея нощ: ангел господен отиде и порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди. На сутринта станаха и ето — все мъртви тела. Тръгна, отиде и се върна асирийският цар Сенахирим и живееше в Ниневия“ (IV Царства, гл. 19, ст. 35–36). Блестяща библейска „победа“!

Библията съобщава по-нататък, че „Сенахирим“ бил убит от синовете си Адрамелех и Шарецер, които след убийството се скрили в Армения, и че другият син на „Сенахирим“, „Асардан“ (в историята — Асархадон), се възцарил вместо него. А в следващата глава авторът съобщава, че в последните години на царуването си Езекия сключил съюз с Беродах Баладан, цар вавилонски.

Тия твърдения не се съгласуват с откритията на археолозите за историята на асирийските царства. От надписите в прочутия дворец на Хорсабад, открит в 1842 година от Бота, френски консул в Мосул, става ясно, че Беродах Баладан е бил изгонен от Халдея от самия Салманасар V, бащата на Синахериб, след като победил в битката при Батлаким в 709 г. преди н.е., и че Салманасар след тая победа завладял Вавилон и присъединил това царство към Ниневия. По какъв начин Езекия е могъл да сключи съюз с Беродах Баладан при царуването на „Асардан“, сина на Синахериб, щом вавилонският цар е загубил всичките си владения във войната против ниневийския цар, дядото на „Асардан“, и щом „Асардан“, който царувал през последните години на Езекия, е бил едновременно цар на Ниневия и на Вавилон?

Но дори и да не се съобразяваме с откритията на учените и да предпочитаме авторитета на Библията, и в такъв случай не може да не направим следната бележка: бог, който дал обещанието: „Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за себе си и за моя раб Давида“ (IV Царства, гл. 19, ст. 34), би могъл и да не чака второ нашествие от „Сенахирим“. Защото ако бог, бидейки всемогъщ, е решил да вземе Иерусалим под свое покровителство, по-добре би било наистина да защищава града от „Сенахирим“ от самото начало, отколкото да позволи на „Сенахирим“ да отнесе всички богатства на страната и всички съкровища на храма. Не може да се разбере също защо господин Саваот, който се провъзгласил толкова тържествено за защитник и покровител на Иудиното племе и чрез ръката на своя ангел изтребител убил за една нощ сто осемдесет и пет хиляди асирийци, след няколко години напуснал иудеите, като позволил да бъдат разрушени светините им от друга асирийска армия и гледал съвсем спокойно как заковавали във вериги като роби иудеите и вениаминовото племе, включително и голям брой левити.