Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
„В оня ден Товит си спомни за среброто, което бе дал на Гаваила в Рага мидийска да го пази, и си каза: аз исках смърт, а защо да не повикам сина си Товия, да му обадя това, докле не съм умрял? И като го повика, рече: сине, кога умра, погреби ме и не оставяй майка си“ (Товит, гл. 4, ст. 1–3). Следва дълга реч, която завършва така: „Сега ще ти открия, че оставих десет таланта сребро за пазене у Гавриевия син Гаваила, в Рага мидийска“ (ст. 20).
След това Товит предал на сина си разписката на Гаваил (гл. 5, ст. 3) и го посъветвал да си намери спътник, който би го придружавал до Мидия. „И той отиде да дири човек и срещна Рафаила. Това беше ангел, но той не знаеше. И рече му: можеш ли да дойдеш с мене в Рага мидийска и знаеш ли тия места? Ангелът отговори: мога да дойда с тебе и пътя зная; аз вече съм слизал у Гаваила, брата наш“ (Товит, гл. 5, ст. 4–6).
Какво сполучливо съвпадение, нали така? Младият Товия представя на баща си прекрасния непознат човек, който казал, че произлиза от рода на Анания велики и че се казва Азария. Това било още едно сполучливо съвпадение, защото старият Товит познавал Анания и дори били далечни роднини. Последвал пазарлък за хонорара за придружаването на момчето по пътя. „Ще ти дам по драхма на ден и всичко потребно за тебе и за сина ми и към тая заплата ще ти прибавя още, ако се върнете благополучно“ (Товит, гл. 5, ст. 15–16). Доста странно е, че старият Товит, евреин, който живее в Ниневия, плаща не с еврейски и не с мидийски, а с гръцки монети.
Товия се отправил на път с мнимия Азария и „кучето на момъка с тях“. Не е мъчно да се досетим, че пътуването не минало без приключения. Иначе не би си струвало наистина авторът да търси на баир лозе и да пуска на сцената тия действуващи лица. „Пътниците стигнаха вечерта при река Тигър и се спряха там да пренощуват. Момъкът отиде да се умие, ала от реката се показа риба и искаше да го глътне. Тогава ангелът му рече: улови тая риба. И момъкът хвана рибата и я извлече на земята“ (Товит, гл. 6, ст. 2–4).
Как така чудовищната риба, способна да глътне човек, тъй лесно е позволила да бъде хваната за хрилете като питомно зайче, което хващат за ушите? Но това не затруднява богословите. Не ги затруднява и това, че такива риби не се въдят в прясна вода. Тая риба, изглежда, е била хвърлена в Тигър като изключение по специална божия заповед, за да се извърши чудото. Това е било божествена инсценировка и следователно безполезно е да търсим към какъв вид е могла да принадлежи тая грамадна пресноводна риба човекоядец.
"… от реката се показа риба и искаше да го глътне. Тогава ангелът му рече: улови тая риба" (Товит, гл. 6, ст. 3–4).
Ангелът заповядал на Товия да разреже рибата и да запази сърцето, дроба и жлъчката. Когато операцията била завършена, рибата била изпечена и пътниците се хранели с нея до пристигането си в Екбатана. „И момъкът попита ангела: брате Азарие, за какво е тоя черен дроб, сърцето и жлъчката от рибата? Той отговори: ако някого мъчи демон или зъл дух, то със сърцето и с черния дроб да се кади пред такъв мъж или жена и вече не ще се мъчи; а с жлъчката да се намаже човек, който има бели петна в очите, и той ще се издери“ (ст. 7–9).
Сетне Рафаил посъветвал Товия да помоли за гостоприемство у роднината си Рагуил и да вземе за жена дъщеря му Сара. Последното предложение предизвикало големи колебания у неподготвения момък. Той казал на ангела: „Брате Азарие, слушал съм, че тая девойка давали на седем мъжа, но те всички загинали в брачната стая; пък аз съм един на баща си и се, боя да не би, като вляза при нея, да умра като предишните; нея люби демон, който никому не пакости освен на ония, които се приближават до нея. Затова се и боя… Ангелът му отговори: … тя трябва да бъде твоя жена, а за демона не се безпокой: още тая нощ ще ти я дадат за жена. Само щом влезеш в брачната стая, вземи кадилница, тури в нея сърцето и черния дроб на рибата и покади; и демонът ще подуши миризмата и ще побегне, и никога не ще се върне. А кога да се приближиш до нея, застанете двама, повикайте към милосърдния бог и той ще ви спаси и помилва. Не бой се, защото тя ти е предназначена отвека, и ти ще я спасиш; и тя ще дойде с тебе, и аз зная, че ти ще имаш от нея деца. Като изслуша това Товия, обикна я и душата му се крепко привърза към нея“ (Товит, гл. 6, ст. 14–18). Не забравяйте при това, че Товия още нито веднъж не е видял младата героиня.