Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Тъй като тоя пратеник не се върнал, Иорам изпратил друг, когото също не видял повече. „Иорам каза: впрягай. И впрегнаха колесницата му. Излезе израилският цар Иорам и иудейският цар Охозия, всеки на колесницата си. Излязоха да посрещнат Ииуя и се срещнаха с него в нивата на изреелеца Навутей. Когато Иорам видя Ииуя, каза: с мир ли, Ииуе? Той отговори: какъв мир при блудството на майка ти Иезавел и при многото нейни магии?“ (ст. 21–22).
За да разберем цялата прелест на упрека на Ииуй по повод разпуснатостта на царица Иезавел, необходимо е да направим малка хронологична сметка, основана на свещените текстове. На колко години е била тогава вдовицата на Ахав? Тя била майка на Готолия, а Готолия била вече на около сто години.
Не се знае на каква възраст всяка от тях е встъпила в брак. Но да допуснем, че дъщерята на Ахав е била само на петнадесет години, когато са я бракосъчетали с Иорам иудейски, сина на Иосафат. А ние знаем, че тоя Иорам не се отличавал с преданост към бога; втората книга на „Паралипоменон“ съобщава какво наказание го постигнало.
„И възбуди господ против Иорама духа на филистимци и арабци, съседи на етиопци.
И те се дигнаха против Иудея, нахълтаха в нея и заграбиха всичкия имот, що беше в дома на царя, а също и синовете му и жените му, та не остана друг син освен Охозия, най-малкия от синовете му. След всичко това господ порази вътрешностите му с неизлечима болест.
Тъй вървеше от ден на ден, а към края на втората година му изпадаха вътрешностите от болестта му и той умря в жестоки страдания; и народът не запали за него благовония, както правеше за бащите му“ (II Паралип., гл. 21, ст. 16–19).
А глава 22 от същата книга почва със следното ценно съобщение: „жителите Иерусалимски поставиха вместо него за цар Охозия, най-малкия му син, понеже всички по-стари бяха избити от пълчищата, които се промъкваха към стана с арабци — и възцари се Охозия, син на иудейския цар Иорама. Охозия беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Иерусалим една година; майка му се казваше Готолия, дъщеря на Амврия“ (ст. 1–2). Броят на братята на Охозия е посочен в 14 стих от десета глава на Четвърта книга на „Царства“: те били „четирийсет и двама души“.
Сега да се върнем малко назад: Готолия, омъжила се най-рано на петнадесет години, е могла да роди своя син първенец след една година. Да допуснем, че тя е раждала всяка година деца и само синове (Библията не споменава за дъщери на тая царица). Охозия се е родил четиридесет и трети и следователно Готолия е била най-малко на петдесет и осем години, когато го е родила. Оттук е ясно, че тя е трябвало да бъде на осемдесет години точно, когато двадесет и две годишният Охозия се е възцарил на трона. Оттук следва по-нататък, че Иезавел, майката на Готолия, е била поне на възраст сто години, когато е имала сина си Иорам, който царувал над израил, и внука си Охозия, който царувал над иуда, във времето, когато й се приписва срамен разврат. Става ясно след това, че магиите, които Ииуй с гняв й приписва, са могли да имат за цел само магьосническо привличане на любовници за столетната старица!
Отговорът на Ииуй, разбира се, не могъл да успокои сина на Иезавел. „Тогава Иорам обърна ръцете си и побягна, като каза на Охозия: измяна, Охозие! И Ииуй опна с ръка лъка и удари Иорама между плешките му, и стрелата прониза сърцето му, и той падна в колесницата си“ (IV Царства гл. 9, ст. 23–24). Охозия, цар иудейски, също побягнал. „И спусна се подире му Ииуй и каза: удрете и него в колесницата… И той побягна в Мегидон и умря там“ (ст. 27).
Сега идва ред на Иезавел. „Ииуй пристигна в Изреел. А Иезавел, като получи известие, тури червило на лицето си, нагизди главата си и гледаше през прозореца“ (ст. 30). Тая почтена старица, която е била най-малко на сто, ако не и на сто и двадесет години, още е разчитала на чара си, имайки намерение да съблазни узурпатора. „Когато Ииуй влезе в портите, тя попита: ще има ли мир за Замврия, убиеца на господаря си?“ (ст. 31). Ние помним още, че Замврий, след като убил цар Васа и цялото му семейство, е царувал само седем дни и завършил живота си със самоубийство, когато видял успеха на бунта на Амврий.
„Той дигна очи към прозореца и попита: кой е с мене, кой? И обърнаха поглед към него двама-трима скопци. И той им каза: изхвърлете я. Те я изхвърлиха и кръвта й бризна по стената и по конете, и я стъпкаха. И дойде Ииуй, яде, пи и каза: намерете оная проклетница и я погребете, понеже е царска дъщеря. Отидоха да я погребат, ала от нея не намериха нищо, а само череп, нозе и китки от ръцете“ (ст. 32–35).