Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Той не отговори.
– Нали?
Мъжът кимна.
– Какво каза Инес?
– Нищо.
– Съпротивляваше ли се?
Той поклати глава.
– Значи ѝ е харесало един петдесетгодишен мръсник да я завърже и да я чука.
– Беше пияна. Не ѝ пукаше.
Лисбет Саландер въздъхна отчаяно.
– Добре. Продължил си да посещаваш Инес и след това.
– Беше толкова… Желаеше ме.
– Глупости.
Той погледна нещастно Лисбет Саландер. После кимна.
– Аз… Изнасилвах я. С позволението на Хари и Ато. Искаха да… научи занаята.
– Плащаше ли им?
Той кимна.
– Колко?
– Цената беше като за приятел. Помагах им с контрабандата.
– Колко?
– Всичко на всичко няколко хилядарки.
– На една от снимките Инес се намира в този апартамент.
– Хари я докара.
Той отново изхлипа.
– Значи срещу няколко хилядарки имаше момиче, с което можеше да правиш каквото поискаш. Колко пъти я изнасили?
– Не знам… Няколко.
– Добре. Кой е главатар на бандата?
– Ще ме убият, ако проговоря.
– Това не е мой проблем. В момента аз съм ти далеч по-голям проблем от братята Ранта.
Тя вдигна пистолета.
– Ато. Той е най-голям. Хари движи нещата.
– Кой друг членува в бандата?
– Познавам само Хари и Ато. Приятелката на Ато също е замесена. И едно момче на име… не съм сигурен. Пале или нещо подобно. Швед е. Не го познавам. Наркоман е, момче за всичко.
– Приятелката на Ато?
– Силвия. Проститутка е.
Лисбет помълча известно време, отдадена на размисъл. След това вдигна глава.
– Кой е Зала?
Пер-Оке Сандстрьом пребледня. „И Даг Свенсон зададе същия въпрос.“ Не продума толкова дълго време, че лудото момиче започна да се ядосва.
– Не знам – рече той. – Не знам кой е.
Лисбет Саландер помръкна.
– Дотук се справи добре. Не пропилявай шанса си – рече тя.
– Честен кръст. Не знам кой е той. Журналистът, когото застреля…
Изведнъж замлъкна. Внезапно осъзна, че може би не е добра идея да споменава за убийствата в Еншеде.
– Да?
– Той ме попита същото. Не знам. Ако знаех, щях да кажа. Кълна се. Ато го познава.
– Говорил си с него.
– Една минута по телефона. Разговарях с някого, който се представи като Зала. По-точно казано, той говореше с мен.
– Защо?
Пер-Оке Сандстрьом примижа. В очите му се стичаха капки пот, а по брадичката му – сополи.
– Аз… Искаха да им направя още една услуга.
– Разказът ти започва да става муден и дразнещ – предупреди го Лисбет Саландер.
– Искаха да замина отново за Талин и да докарам в Швеция предварително натоварена с амфетамини кола. Отказах.
– Защо?
– Нещата излизаха от контрол. Бяха големи гангстери. Исках да се оттегля. Имах работа за вършене.
– Тоест искаш да кажеш, че си бил гангстер през свободното си време.
– Всъщност не съм такъв – рече той плачливо.
– Така ли?
Гласът ѝ бе изпълнен с такова презрение, че Пер-Оке Сандстрьом затвори очи.
– Продължавай. Как Зала се оказа замесен в цялата история?
– Беше същински кошмар.
Той замлъкна, а по страните му отново започнаха да се стичат сълзи. Прехапа устна толкова силно, че тя се спука и започна да кърви.
– Мудно – рече Лисбет Саландер хладно.
– Ато се опитваше да ме убеди на няколко пъти. Хари ме предупреди, че Ато започва да се ядосва и че не знае какво ще се случи. Накрая се съгласих да се срещна с Ато. Случи се през август миналата година. Отидох с Хари до Нуршборг…
Устните му продължиха да се движат, но не се чуваше нищо. Лисбет Саландер присви очи. Гласът му се върна.
– Ато беше като напълно полудял. Много е жесток. Представа си нямаш колко. Каза ми, че е твърде късно да се отказвам и че ако не изпълнявам нарежданията му, ме очаква смърт. Бяха ми приготвили демонстрация.
– Да?
– Принудиха ме да ги последвам. Карахме в посока към Сьодертеле. Ато ме накара да си нахлузя плик на главата. Бях уплашен до смърт.
– Значи си пътувал с плик на главата. Какво се случи после.
– Колата спря. Не знаех къде съм.
– Къде ти сложиха плика?
– Малко преди Сьодертеле.
– Колко време измина, преди да пристигнете?
– Може би… Може би около трийсетина минути. Измъкнаха ме от колата. Намирахме се пред някакъв склад.
– Какво се случи после?
– Ато и Хари ме вкараха вътре. Беше светло. Първото, което видях, беше един нещастник, проснат на циментовия под. Завързан. И смлян от бой.
– За кого става въпрос?
– Казваше се Кенет Густавсон. Научих го впоследствие. Никога не ми споменаха името му.
– Какво друго се случи?
– Имаше един мъж. Най-огромният, когото съм виждал през живота си. Същински исполин. Само мускули.