Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Бьорк бе един от клиентите на проститутки. Бюрман бе свързан със Саландер. Не можеше да е случайно, че и двамата са работили за Сепо. Изчезнало е полицейско разследване за Лисбет Саландер.
„Може ли да съществува повече от един мотив?“
Поседя неподвижно известно време, гложден от тази мисъл. Разгледа я от друг ъгъл.
„Може ли Лисбет да е мотивът?“
В главата на Микаел се въртеше догадка, която не успяваше да формулира с думи. Имаше нещо недоизяснено, но не можеше да обясни дори на себе си какво има предвид с тезата, че самата Лисбет Саландер би могла да е мотив за убийство. Беше му на езика, но му убягваше.
След това осъзна, че е прекалено уморен, изля кафето, прибра се вкъщи и си легна. Докато лежеше в леглото си насред мрака, отново се замисли над това си хрумване. Остана буден още два часа, като се опитваше да го разнищи.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ЗАПАЛИ ЦИГАРА и се настани удобно в стола пред него. Кръстоса десния си крак върху левия и го фиксира с поглед. Пер-Оке Сандстрьом никога не бе съзирал подобна сила в нечий поглед. Тя заговори отново, все още тихо.
– През януари 2003-та за първи път посещаваш Инес Хамуйерви в апартамента ѝ в Нуршборг. Тогава тя току-що е навършила шестнайсет. Защо си бил при нея?
Пер-Оке Сандстрьом не знаеше какво да отговори. Дори не можеше да обясни как бе започнало всичко и защо бе… Тя вдигна електрошоковия пистолет.
– Аз… не знам. Желаех я. Беше толкова красива.
– Красива?
– Да, красива.
– И ти реши, че имаш право да я завържеш за леглото и да я чукаш.
– Всичко се случи с нейно съгласие. Кълна се. Нямаше нищо против.
– Плати ли ѝ?
Пер-Оке Сандстрьом си прехапа езика.
– Не.
– Защо не? Била е курва. На тях обикновено им се плаща.
– Тя беше… Беше подарък.
– Подарък? – учуди се Лисбет Саландер.
В гласа ѝ внезапно се промъкна заплашителна нотка.
– Предложиха ми я в знак на благодарност за услуга, която бях извършил на трети човек.
– Пер-Оке – рече му Лисбет Саландер с умерен тон. – Нали не се опитваш да се измъкнеш от въпроса ми?
– Кълна се. Ще ти отговоря на всичко, за което ме питаш. Няма да лъжа.
– Добре. Каква беше услугата и на кого я направи?
– Внесох нелегално анаболни стероиди в Швеция. Ходих до Естония във връзка с един репортаж заедно с няколко познати и пренесох стероидите с колата си. Пътувах заедно с мъж на име Хари Ранта, макар че той не се возеше с мен.
– Как се запозна с Хари Ранта?
– Познавам го отдавна. Още от осемдесетте години. Приятел ми е. Ходехме заедно на кръчма.
– И Хари Ранта ти предлага да спиш с Инес Хамуйерви като… подарък?
– Да… Не, извинявай, това се случи по-късно, в Стокхолм. Беше брат му Ато Ранта.
– Тоест искаш да ми кажеш, че Ато Ранта просто се е появил един ден, почукал е на вратата ти и те е попитал дали не искаш да се разходиш до Нуршборг и да изчукаш Инес?
– Не… Бях на… Имахме купон… По дяволите, не си спомням къде бяхме…
Той изведнъж се разтрепери неконтролируемо, усети как коленете му се огъват и се наложи да потърси опора с крака, за да се задържи прав.
– Отговаряй ми спокойно и разумно – рече Лисбет Саландер. – Няма да те обеся, защото се нуждаеш от малко време да си събереш мислите. Но само да усетя, че увърташ и… бум.
Вдигна вежди и изведнъж заприлича на ангел. Ако изобщо някой можеше да прилича на ангел с тази гротескна маска.
Пер-Оке Сандстрьом кимна. После преглътна. Изпитваше жажда, а устата му бе съвсем пресъхнала. Усещаше как примката се затяга около врата му.
– Няма значение къде си пил. Как така Ато Ранта ти предложи Инес?
– Говорехме за… Ние… Разказах му, че искам… – започна да плаче.
– Казал си му, че искаш да преспиш с някоя от курвите му.
Той кимна.
– Бях пиян. Той ми каза, че трябва… Че трябва да бъде…
– Че трябва да бъде какво?
– Наказана. Създавала проблеми. Не му се подчинявала.
– Какво е искал от нея?
– Да проституира. Предложи ми да… Бях пиян и не знаех какво правя. Не исках… Прости ми.
Той изхлипа.
– Не на мен трябва да се извиняваш. Значи си се съгласил да помогнеш на Ато да накаже Инес и си отишъл у тях.
– Не беше така.
– Разкажи ми как беше тогава. Защо си отишъл с Ато в дома на Инес?
Тя постави електрошоковия пистолет на коляното си. Той отново се разтрепери.
– Отидох у Инес, защото я желаех. Бе на разположение и можех да я купя. Инес живееше у една приятелка на Хари Ранта. Не си спомням името ѝ. Ато завърза Инес за леглото и аз… Аз правих секс с нея. Ато гледаше.
– Не… Не си правил секс с нея. Изнасилил си я.