Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Не разбирам защо всички документират перверзиите си – рече тя.
Гласът ѝ бе мек, но леден. Говореше тихо, но ясно. Показа му снимка, разпечатана от твърдия му диск.
– Предполагам, че това е естонското момиче Инес Хамуйерви, на седемнайсет години, от село Риепалу, до Нарва. Хубаво ли ти беше с нея?
Въпросът бе риторичен. Пер-Оке Сандстрьом не можеше да отговори. Устата му все още бе залепена с тиксо, а мозъкът му не бе в състояние да формулира отговор. Снимката изобразяваше… „За бога, защо ми трябваше да запазвам тези фотографии?“
– Знаеш коя съм, нали? Кимни за „да“.
Пер-Оке Сандстрьом кимна.
– Ти си садистична свиня, боклук и изнасилвач.
Той не помръдна.
– Кимни.
Той кимна. Внезапно усети, че очите му се напълват със сълзи.
– Нека си изясним правилата – рече Лисбет Саландер. – Според мен трябва да бъдеш умъртвен на мига. Безразлично ми е дали ще преживееш нощта. Разбираш ли?
Той кимна.
– Към този момент едва ли ти е убягнало, че съм луда, която обича да убива хора. Особено мъже.
Посочи към вечерните вестници от последните дни, които бе събрал на холната си маса.
– Ще махна тиксото от устата ти. Ако извикаш или повишиш глас, ще те зашеметя с това.
Показа му електрошоков пистолет.
– Това гадно нещо изпраща ток със сила 75 000 волта. Този път ще са около 60 000, защото вече го използвах веднъж и не съм го зареждала след това. Разбираш ли?
Той като че ли не знаеше дали да ѝ вярва.
– Това означава, че мускулите ти ще се парализират. Именно това изпита на вратата, когато се прибра.
Тя му се усмихна.
– Тоест краката ти няма да могат да те държат и ще се обесиш сам. А след като използвам пистолета срещу теб, просто ще стана и ще си тръгна.
Той кимна. „Мили боже, тя е една побъркана убийца.“ Не можа да сдържи сълзите си и те се затъркаляха надолу по бузите му. Изхлипа.
Тя се изправи и премахна тиксото. Гротескното ѝ лице беше само на няколко сантиметра от неговото.
– Мълчи – рече тя. – Не казвай нито дума. Ако проговориш без разрешение, ще използвам пистолета.
Изчака го да спре да хлипа и да я погледне в очите.
– Имаш само един шанс да преживееш тази нощ – рече тя. – Един, не два. Ще ти задам няколко въпроса. Ако ми отговориш, ще те пощадя. Кимни, ако разбираш.
Той кимна.
– Ако откажеш да отговориш на някой от тях, ще използвам пистолета. Разбираш ли? Няма да преговарям с теб. Няма да ти дам втори шанс. Или ще отговориш незабавно на въпросите ми, или ще умреш. Ако отговорите ти са задоволителни, ще живееш. Просто е.
Той кимна. Вярваше ѝ. Нямаше избор.
– Моля те – рече той. – Не искам да умра…
Тя го погледна сериозно.
– От теб зависи дали ще живееш, или ще умреш. Но току-що наруши първото ми правило да не говориш без позволение.
Той прехапа устни. „Мили боже, тя е напълно луда.“
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ бе отчаян, не можеше да си намери място и не знаеше какво да прави. Накрая си облече палтото, сложи си един шал и се разходи до метростанция „Сьодра“, после мина покрай „Буфилс Боге“, накрая стигна до редакцията на Йотгатан. Вътре бе тъмно и тихо. Не запали лампите, но зареди кафеварката, седна на перваза на прозореца и се загледа надолу към улицата, докато чакаше водата да се процеди през филтъра. Опита се да подреди мислите си. Имаше чувството, че цялото разследване около убийствата на Даг Свенсон и Мия Бергман е като разпилян пъзел – някои от парчетата му бяха лесно различими, други ги нямаше никакви. Трябваше да има шаблон, но не го виждаше. Твърде много парчета липсваха.
Обзе го съмнение. „Тя не е луд убиец“ – припомни си сам на себе си. Бе му написала, че не е убила Даг и Мия. Вярваше ѝ. Но по някакъв непонятен начин беше лично свързана със загадката около убийствата.
Започна бавно да премисля теорията, която защитаваше от първия миг след пристигането си в Еншеде. Бе приел за даденост, че разследването на Даг Свенсон относно трафика на секс робини е единственият разумен мотив за убийствата на Даг и Мия. Сега обаче започваше да приема позицията на Бублански, че това не обяснява смъртта на Бюрман.
Саландер му пишеше, че може да забрави за клиентите на проститутки и да се съсредоточи върху Зала. „Как? Какво имаше предвид? Проклето неразбрано същество. Защо не може просто да му каже нещо ясно?“
Микаел се върна в бокса и си наля кафе в чаша на „Младите от „Венстер“[76].
Настани се на холната гарнитура, вдигна крака на малката масичка и запали цигара въпреки забраната.