Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
-Майната ти, можем да стоим тук цяла нощ, ако иска... -дребосъкът изведнъж млъкна и пребледня, усетил как вятърът довява сладка миризма. - О, Господи...
Хмм, значи малкото копеле не беше човек, а претранс.
-Аха. Както вече казах, хлапе - разкарай се оттук.
Този път русокосият дребосък и приятелчето му се подчиниха, но не бяха достатъчно бързи. В дъното на уличката се появиха трима лесъри и им препречиха пътя.
Страхотно. Направо страхотно.
Бъч задейства най-новия си ръчен часовник, изпращайки сигнал за помощ, както и координатите си. След броени секунди Ви и Рейдж се материализираха до него.
-Да използваме стратегията, за която се разбрахме - тихо каза Бъч. - Аз ще разчистя след вас.
Докато лесърите приближаваха, двамата кимнаха.
* * *
Ривендж се надигна от бюрото и облече самуреното си палто.
-Трябва да изчезвам, Хекс. Заседание на съвета. Ще се де-материализирам, така че колата няма да ми трябва. Надявам се да се върна до час. Но преди да съм тръгнал - какво е състоянието на последния пострадал от свръхдоза?
-Закараха го в Спешното отделение на „Сейнт Франсис". Най-вероятно ще оживее.
-А пласьорът?
Хекс отвори вратата, сякаш го подканваше да върви.
-Още не съм го намерила.
Рив изруга, взе си бастуна и се приближи до нея.
-Това изобщо не ми харесва.
-Без майтап - промърмори Хекс. - А аз си мислех, че ще си умреш от кеф.
Рив я изгледа сурово.
-Не се прави на интересна.
-Не се правя, шефе - също толкова рязко отвърна тя. - Правим всичко по силите си. Да не мислиш, че ми е приятно да викам линейки за тези идиоти?
Ривендж си пое дълбоко дъх и опита да овладее гнева си. На това му се казваше лоша седмица - и двамата с Хекс бяха адски изнервени, поради което напрежението в клуба бе такова, че останалите от персонала почти бяха на път да се обесят в някоя тоалетна от стрес.
-Извинявай - каза той. - Страшно съм изнервен. Хекс прокара ръка през късо подстриганата си коса.
-Аз също.
-Теб какво те мъчи? - попита Ривендж, макар да не очакваше Хекс да му отговори.
Тя обаче го стори.
-Чу ли за онзи човек? 0'Нийл?
-Аха. Вече е един от нас. Кой би предположил.
Рив все още не беше виждал Бъч с очите си, но Вишъс беше позвънил и го бе осведомил за това малко чудо.'
Ривендж наистина му желаеше само доброто. Той искрено харесваше цапнатия в устата човек... ъ-ъ-ъ, вампир. Ала едновременно с това прекрасно си даваше сметка, че с дните, когато с Мариса се хранеха един от друг, е свършено. Също и с надеждата един ден да се обвърже с нея. Това беше адски гадно, макар че поначало идеята да се обвърже с Мариса не беше добра.
-Вярно ли е? - попита Хекс. - За него и Мариса?
-Да, той вече не е свободен.
За миг по лицето на Хекс се изписа странно изражение... тъга? Да, точно така изглеждаше. Рив се намръщи.
-Не знаех, че толкова много го харесваш.
Хекс начаса си възвърна обичайния вид - проницателен поглед и сурово изражение.
-Само защото ми хареса да правя секс с него, не означава, че съм го искала за партньор.
-Както кажеш.
Горната устна на Хекс се повдигна, разкривайки вампирските й зъби.
-Изглеждам ли ти така, сякаш се нуждая от мъж?
-Не, и слава Богу! Мисълта, че точно ти можеш да се размекнеш, противоречи на природните закони. Освен това си единствената, от която мога да се храня, така че ми трябваш необвързана. Е - допълни Ривендж и отиде до вратата, - до два часа ще се върна.
-Ривендж - повика го Хекс и когато той я погледна през рамо, каза: - Аз също имам нужда да останеш необвързан.
Погледите им се срещнаха. Господи, ама каква двойка бяха само! Двама лъжци, които живееха сред нормалните... две змии, спотайващи се в тревата.
-Не се безпокой - промърмори той. - Никога няма да си взема шелан. Мариса беше... нещо, което исках да вкуся. Нещата между нас никога нямаше да се получат.
Хекс кимна, сякаш думите му допълнително бяха скрепили уговорката помежду им, и той излезе.
Докато прекосяваше ВИП залата, Ривендж гледаше да се държи в сенките. Не обичаше да го виждат с бастун и когато му се налагаше да го използва, искаше другите да си мислят, че го прави от суета и внимаваше да не се обляга много на него. Което бе рисковано, като се имаше предвид, че трудно пазеше равновесие.
Стигна до страничната врата и със силата на волята си изключи алармата и свали резето. Прекрачи прага, като си мислеше...
Мили Боже! В уличката навън кипеше истинска битка. Лесъри. Братя. Двама цивилни, приклещени по средата и треперещи от страх. Както и големият лош Бъч 0'Нийл.