Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Най-накрая видяхме и хълмовете около Рим. По склоновете им забелязах селца с дървени къщи, градската стена, моста и няколко храма. Дървеният мост беше изкусно построен. Никога по-рано не бях виждал тъй дълъг мост. В средата си мостът се опираше на неголямо островче. Постройката беше дело на етруските. Някога етруските построили моста, за да свържат многочислените си крайбрежни градове. Римляните се гордееха много с това съоръжение. Те бяха запазили стария етруски обичай да наричат върховния си жрец „строител на моста“39. На него беше поверена поддръжката и съхранението на съоръжението. Всъщност мисля, че етруските са имали нещо друго предвид, когато са наричали така върховния си жрец. Те сигурно са искали да изразят с това, че той е връзката между хората и боговете. Но римляните възприемаха всичко, което бяха научили от по-стария народ, в съвсем буквален смисъл.

Величественият дървен мост беше не само най-голямата забележителност на Рим, която се набиваше в окото на пришълеца. Той способстваше много за разцвета на града.

Пристанищните стражи ни посочиха място къде да закотвим кораба си — заедно с други морски и речни съдове. Спряхме до блатистия бряг, укрепен с греди и камъни, след което на борда ни се качи митар. Тиренецът не се опита да го подкупи с подаръци и не го покани да участва в жертвоприношение. Той отдавна ни беше казал, че римските митари са неподкупни, което се дължеше на суровите местни закони.

В края на животинския пазар стоеше палач, готов всеки момент да изпълни дълга си. В ръката си държеше сноп пръчки, в който имаше затъкната брадва. Тиренецът ни обясни, че тези предмети са знаци за службата на палача още от времето на етруските. Римляните наричаха палачите ликтори. Вместо владетел в града управляваха двама консули, които се избираха ежегодно. Всеки консул се съпровождаше от дванадесет ликтори, които изпълняваха бързо присъдите. Ако извършването на някоя постъпка беше неоспоримо и доказано, те имаха право да задържат престъпника на улицата, да го наложат с пръчките, а при по-тежки случаи да му отсекат дясната ръка. Ето защо в пристанището цареше ред и сигурност и никой не се страхуваше от крадци, тъй обичайни по другите пристани на света.

Тиренецът помоли квесторите40 да се заемат първо с мен и с Арсиное. Те повярваха, когато им казахме, че сме сицилийски сикани, тъй като не бяха особено образовани хора и малко знаеха за външността и обичаите на народите по света. Тиренецът ни беше посъветвал предварително да не крием нищо от тях. Квесторите преброиха златните монети на Арсиное и претеглиха внимателно златните вещи, които бяхме получили от сиканите, преди да напуснем горите на Сицилия. Наложи ни се да платим голяма данъчна сума за внасянето им в Рим, тъй като в града нямаше пари в обращение, а специални медни пластинки. Що се отнася до Ханна, квесторите ни попитаха свободна ли е тя или е робиня. Арсиное побърза да отговори, че момичето е нейна собствена робиня, а аз от своя страна казах, че Ханна е свободна. Като чуха това, римляните се спогледаха и повикаха преводач, тъй като не разбираха добре гръцки. Ханна, разбира се, не можеше да се застъпи сама за себе си и затова я записаха като робиня. Квесторите бяха уверени, че я нарекох свободна само за да не плащам налог за нея.