Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Те помолиха любезно преводача да ми обясни, че ако Ханна бъде записана като свободна гражданка, тя незабавно ще получи правото да ни остави и ще може да се обърне към римското законодателство за закрила. Изобщо, казаха те, ако бях настоявал в лъжата си, бих изгубил част от собствеността си. Дори започнаха да се смеят, смятайки, че за малко не съм си изиграл сам лоша шега. Към мен и към Арсиное се отнесоха с уважение — заради златото, което носехме със себе си. Римляните са по природа доста алчни хора. Всички граждани в града са разделени на съсловия не само поради принадлежността си към този или онзи род, но и по размера на състоянието си. Бедняците се бяха борили доста дълго за правата си и в края на краищата се бяха сдобили с незначителни политически права, но както и по-рано, почти нямаха право да участват във войската. В тежковъоръжените войскови единици имаха достъп само богатите граждани. Римляните смятаха, че бедността е само в тежест на военното дело и не поверяваха оръжие в ръцете на бедняци.
Тиренецът ни покани в новия храм на Турн, където смяташе да извърши жертвоприношение. Римляните наричаха този бог Меркурий, а римските гърци му се кланяха под името Хермес. Ето защо аз мисля, че това беше един и същ бог, само че с различни имена. Римляните бяха построили храма му, за да процъфтява търговията им. В целата41 на храма стоеше голяма и красива, ярко изрисувана статуя на този бог, изработена от печена глина. Това беше работа на скулптори от етруския град Вейи. Римляните не умееха да създават толкова красиви скулптори, а ваятелите от Вейи се славеха надалече с изкуството си.
В храма се тълпяха търговци, които говореха на много различни езици и се договаряха за цената на медта, кожите, коприната и дървените предмети. Именно в храма на Меркурий всеки ден се установяваха новите цени на различните стоки в зависимост от търсенето и предлагането им.
Когато извършихме обреда с жертвоприношението и оставихме дарове в храма, тиренецът се обърна към мен и каза:
— Благодаря ти за бързото и успешно пътуване, но сега е време да се разделим. Търговецът трябва да се осланя на разума си и да няма доверие на странични хора, които не познава добре. При това хора, които се представят за нещо по-различно от това, което са всъщност. Забрави името ми и не го споменавай никъде, особено ако се натъкнеш на трудности. А сега — благослови ме на прощаване. Ще се задоволя с това и няма да ти искам да ми заплащаш за пътуването. — И той ми подаде обратно сумата, която му бях заплатил по-рано. Като видя учудването ми, добави: — Добре помня с каква магическа сила придвижихте кораба напред.
Сложих ръка на рамото му, а с другата закрих лявото си око, за да извърша обреда на благословията, но защо постъпих така — и сам не зная. Тиренецът се изплаши толкова много, че отскочи встрани, гледайки ме с благоговение. Повече не се приближи към нас.
И ето, ние се бяхме озовали в Рим, пред прага на храма на Меркурий — Арсиное, Ханна, Мисме в ръцете й и аз. Нито градът, нито обичаите му ни бяха познати в този първи ден от пристигането ни, не знаех дори езика на местните хора. Ето защо реших да не докосвам нищо, а да чакам някакво ново знамение, което да ме упъти как да постъпвам оттук нататък.
Арсиное също не бързаше. Тя разглеждаше с интерес хората, които се бяха насъбрали около храма. Сред тях имаше много мъже, които отвръщаха със също толкова голямо любопитство на погледа й. От време на време тя правеше някои забележки за околните и за всичко останало и аз разбрах, че Арсиное е изключително възприемчива и умее да открива веднага най-важното във всичко ново. Тя веднага забеляза, че всички римляни са със сандали, а само робите бяха боси. Забеляза също колко кисели и мрачни са лицата на жените, колко са пълни телата им и колко безвкусни са дрехите им. Едва бе млъкнала, за да си поеме дъх, когато пред нас застана старец с крива пастирска тояга в ръка. Целият му плащ беше на мазни петна, очите му бяха зачервени и сълзяха, а сивата му коса беше полуокапала.
41
Цела — вътрешно помещение на античен храм. — Б.пр.