Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— В Кешет — каза Джори с пълна уста. — Довел си е личен хитрец.
— Браво на него — каза Клара. Разклати звънчето да повика слугинята, която им сервираше, после смръщи вежди. — Не се налага да му организираме поредния банкет, нали?
— Не — отвърна Досън.
Знаеше какво правят, разбира се. Джори насочваше разговора към стари и незначителни теми. Клара ги подхващаше многословно и превръщаше всичко във въпрос, на който той да отговори. Това беше обичайната стратегия, с която го изваждаха от мълчанието му в трудни моменти. Но тази вечер мислите му тежаха твърде много.
Мислил бе дали да не убие Маас. Би било трудно, разбира се. Не можеше да го нападне директно. Първо, защото Маас със сигурност очакваше нещо такова и вероятно бе взел мерки. Второ, при провал симпатиите към Маас в двора щяха да нараснат неимоверно. Идеята да го предизвика на дуел и после уж по погрешка да го убие имаше своите добри страни. Двамата се бяха дуелирали достатъчно често, за да не изглеждат нещата нагласени, а грешки ставаха постоянно. Остриета потъваха по-надълбоко от предвиденото. С лекота загърби факта, че Фелдин е по-млад, по-силен и че изгуби последния им дуел само защото той успя да го надхитри. Идеята продължаваше да му допада.
— Истината е — каза Бариат, когато слугинята влезе, — че тази лодка потъва, а ние се опитваме да изгребем водата със сито.
— Какво имаш предвид? — попита Джори.
— Симеон е моят крал и аз бих жертвал живота си за него като всеки друг — каза Бариат, — но той все по-често губи контрол върху ситуацията. Татко успя да спре онази лудост с Едфортската харта, сега пък в Астерилхолд плетат козни. Дори да сложим край на това, ще възникне нова криза, после още една и така до безкрай.
— Не мисля, че това е подходяща тема по време на вечеря, скъпи — каза Клара и взе чаша разредено вино от слугинята.
— Нищо, нека си говори — каза Досън. — И без това всички си го мислим същото.
— Поне пред прислугата се въздържайте — каза Клара. — Иначе кой знае какво ще си помислят хората ни.
Слугинята побърза да излезе, изчервена до уши. Клара я изчака да затвори вратата, после кимна на най-големия си син.
— Антеа има нужда от крал — каза Бариат. — Но вместо крал има добър чичко. Не ми е приятно аз да съобщавам лошата новина, но във флотата само за това се говори. Ако лорд Скестинин не натискаше капитаните да наблягат на камшика и да хвърлят размирниците в морето при рибите, досега да е избухнал бунт. Най-малко един, ако не и повече.
— Не го вярвам — каза Клара. — Бунтовете са нещо много просташко и много късогледо. Сигурна съм, че мъжете в кралския флот не биха се унижили дотам.
Бариат се засмя.
— Майко, ако искаш разговорът да стане съвсем неподходящ за вечеря, мога да ти разкажа това-онова за униженията, на които се подлагат моряците един друг.
— Но Симеон е кралят, а Астер е още дете — каза Джори. Смел опит от страна на момчето, помисли си Досън, да удържи разговора встрани от поредния обрат. — Едва ли очаквате да са нещо по-различно от това, което са.
— Съгласен съм с теб, момчето ми — каза Досън. — Ще ми се да не бях, но уви.
— Най-добре би било — каза Бариат — Симеон да намери на принца такъв настойник, който да е достатъчно непреклонен да го опази и достатъчно почтен да абдикира, когато му дойде времето. Едно регентство може да трае осем или десет години и когато Астер седне на трона, ще завари кралство в добър ред.
Джори изсумтя присмехулно и Бариат стисна зъби.
— Я стига — каза Джори. — Регент, който е способен да реши всичките проблеми на кралството за десет години, едва ли ще сдаде властта с готовност. По-скоро ще сложи короната на собствената си глава.
— Прав си — каза Бариат. — И това би било ужасно, нали?
— Започваш да ми звучиш точно като хората, срещу които се борим, братко.
— Ако ще се карате, ставайте от масата — смъмри ги Клара. Джори и Бариат сведоха поглед към чиниите си и измърмориха по едно: „Извинявай, мамо.“ Клара кимна доволно. — Така е по-добре. Освен това е безполезно да се карате за проблеми, които не са ваши, вместо да обсъдите онези, които ви засягат пряко. Просто трябва да убедим Симеон, че бедният Фелдин се е забъркал много сериозно с онези ужасни хора в Астерилхолд.
— Не е толкова лесно — каза Досън.
— Напротив — възрази Клара. — Фелдин все трябва да пази някакви писма, нали? Точно това спомена Фелиа. Че вечно се занимавал със срещите и писмата си.