Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
В средата на една от залите имаше голяма кръгла маса. Десетина мъже бяха насядали около нея и говореха един през друг. А сред тарапаната от тела и остроумие се мъдреха дългата коса на Исандриан и грубоватото лице на сър Клин. Исандриан го видя и се изправи. Поклонът му приличаше повече на кимване. Може да беше заради светлината, но на Досън му се стори, че Исандриан изглежда някак по-слаб, при това не само физически. Сякаш изгнанието действително го беше смирило. Разговорите около масата взеха да затихват, сякаш сътрапезниците бяха усетили, че нещо се случва, дори онези от тях, които бяха твърде подпийнали или тъпи, за да разберат какво. Досън извади кинжала си в дуелистки поздрав и Исандриан се усмихна почти одобрително.
В дъното на залата имаше стаи за частни срещи, най-малката от които беше с размерите на карета. Тапицираните с тъмна кожа скамейки поглъщаха малкото светлина от свещите. Даскелин си беше избрал един ъгъл, откъдето да вижда кой влиза в залата и кой излиза. Седеше с гръб към стената, мечът му почиваше в ножницата си, но достатъчно близо, за да го грабне при нужда.
— Е — каза Досън и седна на скамейката срещу него. — Виждам, че докато мен ме нямаше в Камнипол, ти си пропилял с лека ръка всичките ни ресурси.
— И на мен ми е приятно да те видя — отвърна Канл Даскелин.
— Как паднахме толкова ниско? Преди няколко месеца защитихме успешно столицата от чуждестранни мечове, а сега яздим след Фелдин Маас. Имаш ли отговор на това?
— Дългия отговор ли искаш, или краткия?
— Дългият по-малко ли ще ме ядоса?
Даскелин се наведе напред.
— Маас има финансова подкрепа, а ние нямаме. Всичко бях уредил. Или така поне си мислех. А после нещо в сметководните книги се промени и Кларк отпраши за Биранкор.
— Така ти се пада, като работиш с банкери.
— Няма да се повтори — мрачно отвърна Даскелин.
Досън знаеше, че по-многословно извинение от това няма да получи, затова реши да не дълбае повече. Вместо това си допи чашата, наведе се към вратата и потропа с пръсти по нея. След миг едно от слугинчетата дотича да му я напълни.
— Как точно стоят нещата в момента? — попита той, след като момичето си тръгна.
Даскелин поклати глава и изсъска през зъби:
— Ако се стигне до бойни действия, ще удържим своето. Все още има достатъчно земевладелци, които мразят Астерилхолд и ще се стекат под знамената ни.
— А ако Астер умре преди да се е възкачил на трона?
— Тогава не ни остава друго, освен горещо да се молим кралският скиптър на негово величество още да върши работа, защото един нов наследник от мъжки пол ще е единствената ни надежда. Накарах генеалога си да прегледа архивите. Оказва се, че Симеон има братовчед в Астерилхолд, който може да предяви законни претенции към трона.
— Законни? — повтори Досън и се наведе напред.
— Боя се, че да. На всичкото отгоре въпросният братовчед е привърженик на селските съвети като принципна част от управлението. Стигне ли се дотам, ще загубим онази четвърт от поддръжниците си, които имат повече здрав разум, отколкото смелост. Другите ще се съберат около Ойер Веренин или евентуално около Умансин Тор, всеки от които може също да предяви претенции. Астерилхолд ще подкрепи своя човек с помощта на групичката около Исандриан и Маас, ще се стигне до гражданска война и ние ще я изгубим.
Даскелин плесна с ръце. Свещта над него изпращя. Слугинче извика в съседната зала, мъж се разсмя. Виното изведнъж се стори на Досън кисело и той остави чашата и попита:
— Възможно ли е точно това да е бил планът от самото начало? Маас да е използвал Исандриан, Клин и цялата шумотевица около селските съвети, за да докара нещата дотук? Дали през цялото време не сме се целели в грешната мишена?
— Не е изключено — отвърна Даскелин. — Или пък Маас е видял шанс да излезе напред и се е възползвал. Ще трябва да го питаме, макар че едва ли ще ни каже истината.
Досън плъзна пръст по ръба на чашата си и кристалът звънна нежно.
— Астер не трябва да умира.
— Всичко умира. Хора, градове, империи. Всичко — каза Даскелин. — Въпросът е кога.
Досън вечеря със семейството си в неофициалната трапезария. Печено свинско с ябълки и мед, прясно изпечен хляб с цели скилидки чесън в него. Ленена покривка на масата. Керамични съдове от Фар Сирамис и излъскани сребърни прибори. Със същия успех можеше да са му поднесли пепел върху ръждясала тенекия.
— Гедер Палиако се е върнал — каза Джори.
— Сериозно? — възкликна Клара. — Къде изобщо е бил? Едва ли е било на юг, там има твърде много хора, които загубиха близки и приятели във Ванаи. Не можеш да очакваш нечие гостоприемство, ако си причинил смъртта на любимата братовчедка или нещо такова. Така де, не е реалистично. В Холскар ли е бил?