Пътят на дракона

Разлистваше страниците с чувство на носталгия. Всяко сухо прошумоляване разкриваше нов артефакт от златната ера на магистра Ситрин. Договорът и разписката за помещенията, които беше купила за офис на банката. Подпечатаното разрешително, което ѝ даваше право да развива банкова дейност на територията на града. Плъзна пръсти по тънката хартия. Не беше минал и един пълен сезон, откакто беше започнала. А ѝ се струваше повече. Струваше ѝ се като цял един живот. Ето ги и договорите за консигнация с търговеца на подправки и с търговците на платове. Нейната цена, тяхната надценка и окончателният приход от продажбите. Бижутата се бяха оказали най-проблематични. Зачуди се дали не е имало по-добър начин да ги пласира. Може би — ако беше изчакала да се върнат корабите от остров Нарин. Или ако ги беше дала на консигнация в някоя търговска къща, която работи за износ. Тогава не би наводнила вътрешния пазар, подбивайки собствената си цена. Е, следващия път.

Далечна гръмотевица се търкулна меко през ритмичното трополене на дъжда. Хлебарката, мокър като кокошка, донесе малкия сейф от кафенето заедно с бележчица от маестро Асанпур, който ѝ пожелаваше скорошно оздравяване и казваше, че кафенето било пусто без любимата му клиентка. Това едва не я разплака отново, но сълзите ѝ щяха да смутят подгизналия младеж, затова Ситрин се стегна и преглътна хлиповете.

Най-много се гордееше с частичния монопол, който беше постигнала, изкупувайки дялове в пивоварната, една от големите бъчварски работилници в града и няколко пивници. Всеки участник в процеса на производство беше обвързан с банката и от момента, в който зърното и водата пристигнеха в пивоварната, Ситрин печелеше от всяка сделка и едновременно с това гарантираше доставките към следващия етап, което отново ѝ носеше печалба. Ако успееше да договори споразумение с неколцина фермери за гарантирани количества от зърнената им реколта, щеше да затвори цикъла и да удвои печалбите си. Да постигне хоризонтална и вертикална интеграция едновременно.