Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Виждам, че си се върнал от пущинаците — каза Джори. — Пътуването явно ти се отразява добре.
— Мислиш ли? Аз пък само дето не се разревах от умиление при вида на истинско легло. Военните кампании се отразяват зле на комфорта и достойнството ти, вярно, но поне не те е страх от разбойници.
— Има и по-лоши неща от един добър и честен разбойник. Липсваше ни — каза Джори. — Чу ли вече какво стана тук?
— Да, куп хора са били пратени в изгнание — отвърна Гедер с надеждата тонът му да е прозвучал поне що-годе отегчено и небрежно, като на обръгнал пътешественик и приключенец. — И да бях останал, едва ли щях да помогна с нещо. Така де, помогнах да удържим портата, но иначе изобщо не разбрах какво стана.
— Удържането на портата беше кажи-речи единственото хубаво нещо в цялата каша — каза Джори.
— Сигурно.
— Да.
Мълчанието ги притесни. Джори се върна на стола си, Гедер тръгна след него. Предната стая, като всички други стаи в камниполската къща на Палиако, беше малка. Кожената тапицерия на столовете се беше вкоравила и напукала от времето, а миризмата на прах пропиваше всичко. Тропот на конски копита и сърдити крясъци на каруцари долитаха от улицата. Джори прехапа устна.
— Дошъл съм да ти искам услуга — каза той и думите му прозвучаха като признание.
— Заедно превзехме Ванаи. Заедно го опожарихме. Спасихме Камнипол — каза Гедер. — Не е нужно да ме молиш за услуга. Просто кажи какво да направя.
— Ако целта ти е да ме улесниш, смятай, че си успял. Така. Баща ми смята, че е разкрил заговор срещу принц Астер.
Гедер скръсти ръце на гърдите си.
— Кралят знае ли?
— Кралят предпочита да си затваря очите. И точно тук идваш ти. Има шанс да се сдобием с доказателства. Писма. Но ако аз ги занеса на крал Симеон, той може да ги сметне за фалшификат. Трябва да ги занесе някой друг. Някой, на когото кралят има доверие или, най-малкото, не подозира в скрити помисли.
— Разбира се — каза Гедер. — Несъмнено. Кой е предателят?
— Баронът на Ибинлес — каза Джори. — Фелдин Маас.
— Приятелчето на Алан Клин?
— И на Къртин Исандриан също, да. Жената на Маас е братовчедка на майка ми, което не е много като за начало, но само с това разполагаме. Тя… съпругата на Маас де. Не моята майка. Та тя, изглежда, знае повече, отколкото казва. И е изплашена до смърт. Майка ми я е събрала с още няколко жени на урок при някакъв майстор на бродерията. В момента са вкъщи и си бодат очите над гергефите. Идеята е мама да ѝ спечели доверието и Фелиа да се разприказва.
— Но въпросната дама не е признавала нищо? Не е казвала в прав текст какво става?
— Да, не е. Все още сме в етапа на подозренията и страховете. Нямаме доказателство. Но…
Гедер вдигна ръка да го спре и каза:
— Искам да те запозная с един човек.
При последното си посещение в градската къща на Калиам Гедер беше заварил имението нагиздено за банкет в негова чест. Сега, без цветята и гирляндите, суровото великолепие на архитектурата превземаше погледа. Слугите, всичките в ливреи с цветовете на дома, вървяха изправени и с отсечената походка на лична стража. По прозорците нямаше и прашинка. Женските гласове откъм задната стая звучаха нежно и спокойно, нищо че отделните думи не се различаваха.
Басрахип седна на едно столче в ъгъла. Широките му рамене и щастливата му усмивка навяваха мисли за попораснало дете, което са довели на игрална площадка за бебета. Строгата кройка на едноцветното му расо ясно показваше, че няма нищо общо с кралския двор.
Джори седеше на едно писалище и току посягаше към мастилницата и перодръжката, без да е написал и една дума. Гедер крачеше зад тапициран с дамаска диван и съжаляваше, че не обича да пуши лула. Ситуацията си плачеше за тежестта на малко тютюнев дим.
Хорът от женски гласове стана по-отчетлив, чуха се стъпки на обувки с токчета, по-силни с приближаването и сетне затихващи с отдалечаването. Жените бяха подминали вратата на тяхната стая, без да влязат. Гедер понечи да тръгне към вратата, но Джори му даде знак да се върне.
— Мама изпраща гостенките си — каза тихо. — След малко ще дойде.
Гедер кимна и точно според предсказанието на Джори след малко стъпките се чуха отново, а гласовете бяха само два. Когато жените влязоха в стаята, Джори се изправи да ги посрещне. Басрахип последва примера му. На банкета в своя чест Гедер беше танцувал с баронесата на Остерлингов хребет, но оттогава бяха минали месеци, а и по онова време беше в плен на смут и силно вино, така че едва ли би я познал днес, ако я срещнеше на улицата. Джори приличаше на нея, особено в очите. Гедер видя изненада да сковава за миг изражението ѝ и да отминава без следа. Жената зад нея, с нездрав тен, напрегнато лице и тъмни очи, трябва да беше Фелиа Маас.