Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Изобщо няма да се…
На усилващата се светлина в стаята изражението му беше сурово и неумолимо.
— И преди съм виждал момичета. Няма да ме стреснеш. Ето ти сапун — каза и тикна каменната купичка в ръката ѝ. — И гледай да си измиеш косата. Толкова е мазна, че може да се запали самичка.
Ситрин сведе поглед към купичката. Беше неочаквано тежка, капачето ѝ прилепваше плътно. Вече не помнеше кога се е къпала за последно. Когато Уестер заговори отново, в гласа му се четеше примирение:
— Виж, или ти ще го направиш, или аз.
— Не гледай — каза тя и докато го казваше, разбра, че се съгласява на сделка, чиито условия не познава. Ала в главата ѝ нямаше място за друго освен за облекчението, че не са я изоставили.
Маркъс изсумтя пренебрежително, но въпреки това се обърна с лице към стълбите. Ярдем се изкашля дискретно и влезе в спалнята. Ситрин съблече каруцарските дрехи и клекна във ваната. Въздухът студенееше върху мократа ѝ кожа. Във водата плуваше дървена паничка и Ситрин я използва да се изплакне. Не си беше давала сметка колко е мръсна, докато не се изми.
Откъм стълбището се чу познат глас:
— Тя там ли е? — попита Кари.
— Тук е — отвърна Маркъс. — Просто ги метни.
Актрисата изсумтя, а Маркъс пристъпи напред и улови във въздуха някакъв вързоп.
— Ще изчакаме долу — каза Кари, после вратата към улицата се отвори и затвори. Маркъс развърза въжето, стегнало вързопа, и протегна зад себе си мека хавлия. Ситрин я взе от ръката му.
— Има и чиста рокля — изсумтя той. — Кажи, като се покриеш.
Ситрин излезе разтреперана от ваната и бързо се избърса.
Водата във ваната беше потъмняла, по повърхността ѝ плуваше мръсна пяна. Навлече роклята. Беше от Карините и миришеше на театрален грим и прах.
— Облякох се — каза тя.
Ярдем излезе от спалнята. Беше събрал в одеялото ѝ цял куп празни мехове и бутилки. Бъчонката и второто шише с вино също бяха там, при труповете. Ситрин му махна да ги остави, защото не е приключила с тях. Тралгунът обаче само кривна ухо и обиците му звъннаха. Ситрин го проследи мълчаливо с поглед как излиза.
— Сега ще ти донесат храна — каза Маркъс. — Всичките ти банкови книжа ли са тук?
— Държа един тефтер в кафенето — отвърна тя. — И копия на част от договорите.
— Ще пратя някой да ги донесе. На стълбището долу и пред прозореца ти ще сложа охрана. Никакви напитки няма да влизат тук, най-много кафе. Ще стоиш заключена, докато не измислиш какво да направим, за да си запазиш банката.
— Нищо не може да се направи — каза тя. — Забранено ми е да преговарям и да сключвам сделки.
— А Бог ми е свидетел, че ние не искаме да нарушаваме правилата — каза Маркъс. — Потрябва ли ти нещо, само кажи. Всекиму се случва да изпадне в самосъжаление и да удари по една-две бири, но ти прекали. Край. Няма да близваш алкохол и ще си свършиш работата. Ясно?
Ситрин пристъпи към него и го целуна. Устните му бяха неподвижни и неуверени, четината край тях — твърда. Беше ѝ третият мъж, когото целува. Сандр, Кахуар и капитан Уестер.
— Дъщеря ми щеше да е кажи-речи на твоите години.
— Би ли направил това с нея? — попита Ситрин и кимна към ваната.
— Бих направил всичко за нея — отвърна той. И добави: — Ще ги пратя да изнесат ваната, магистра. Искаш ли да ти донесем кафе, щом така или иначе ще ходим до кафенето за документите?
— Сигурно вече е затворено. Много е късно.
— За мен ще направят изключение.
— Тогава да.
Той кимна и слезе по стълбите. Ситрин седна на малкото писалище. Трополенето на дъжда се смесваше с гласовете долу. Нищо не можеше да се направи, разбира се. И най-добрите намерения не можеха да променят и едно число в нейните тефтери. Въпреки това ги разгърна. Ярдем и двамата картадами се качиха да изнесат ваната. Хлебарката ѝ донесе паница рибена чорба, която миришеше на черен пипер и на море. Халба бира би вървяла чудесно с чорбата, но Ситрин не се осмели да поиска. Знаеше, че ще е напразно. Засега щеше да се задоволи с бистра водица.
Мислите ѝ бяха чупливи и крехки, сякаш мозъкът ѝ можеше да се пръсне на парченца при най-лекото сътресение, но въпреки това тя направи опит да влезе в кожата на ревизора от Карс. Какво щеше да види той в счетоводните ѝ книги? Прегледа първоначалния инвентарен списък на наличностите, който беше съставила. Коприна, тютюн, скъпоценни камъни, бижута, подправки, сребро и злато. Антийският дебеланко при воденичния вир беше откраднал няколко шепи от скъпоценните камъни и Ситрин беше включила в сметките приблизителната стойност на откраднатото. Числата се кипреха в черно върху хартията с кремав цвят и рисуваха картинката на началото. Оставаше да се види какво е направила по-нататък.