Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— О, моля да ме извините — каза Клара Калиам. — Не исках да се натрапвам, скъпи.
— Изобщо не се натрапваш, майко. Надявахме се да дойдеш при нас. Помниш Гедер Палиако, нали?
— Как бих могла да забравя човека, който удържа източната порта? Не ви видях в двора това лято, сър, и разбрах, че сте пътували надалече. Нещо като експедиция? Позволете да ви представя братовчедка си Фелиа.
Тъмнооката жена влезе в стаята и протегна ръка на Гедер. Усмивката ѝ говореше за облекчение, сякаш се е опасявала от нещо и сега вярва, че го е избегнала. Гедер се поклони и видя как лейди Калиам вдига вежди, забелязала свещеника в ъгъла.
— Дами — каза Джори, — това е Басрахип. Той е свещеник, когото Гедер е довел със себе си от Кешет.
— Така ли? — каза лейди Калиам. — Не знаех, че колекционирате жреци, лорд Палиако.
— Самият аз също бях изненадан — каза Гедер. — Но, моля ви, няма ли да седнете?
Точно според плана си, Гедер настани Фелиа Маас на дивана с гръб към Басрахип, а сам седна срещу нея. Джори се върна зад писалището, а майка му, за щастие, си избра място, където не пречеше на Гедер да вижда свещеника.
— Маас — каза Гедер, сякаш внезапно си е спомнил нещо. В действителност беше планирал репликата си грижливо. — Имах един Алберит Маас под свое командване във Ванаи. Дали не ви е роднина?
— Племенник — каза Фелиа. — Племенник на съпруга ми. Алберит често ви споменава след завръщането си.
— Значи вие сте баронесата на Ибинлес? — попита Гедер. — Сър Клин ми беше командир във Ванайската кампания. Той и съпругът ви са приятели, нали?
— О, да — каза с усмивка Фелиа. — Сър Клин е много близък и скъп приятел на Фелдин.
Зад нея Басрахип впери поглед в празното пространство с неподвижно лице, сякаш се ослушваше за нещо, което само той може да чуе. Поклати глава. „Не.“
— Но май са се скарали, нали? Сигурен съм, че чух нещо такова — подхвърли небрежно Гедер, макар че не беше чувал нищо от сорта. Лицето на жената застина, с изключение на очите ѝ, които се местеха от Гедер към лейди Калиам и обратно. В ъгъла на устата ѝ и в начина, по който държеше ръцете си, имаше страх. Гедер усети приятна топлинка да се разгаря в гърдите му. Получаваше се. Майката на Джори го наблюдаваше с интерес.
— Сигурно не сте разбрали правилно — каза Фелиа. — Алан и Фелдин са в чудесни отношения.
„Не.“
— Винаги съм харесвал сър Клин — каза Гедер заради едното удоволствие да излъже жена, която не би могла на свой ред да го излъже успешно. — Стана ми много неприятно, когато чух, че са обвинили него за бунта на наемниците. Надявам се, че вашият съпруг не е пострадал заради това.
— Да, така е, благодаря. Извадихме голям късмет.
„Да.“
— Сър Палиако — каза лейди Калиам, — на какво дължим удоволствието на компанията ви днес?
Гедер погледна Джори, после и лейди Калиам. Възнамерявал бе да зададе няколко безобидни въпроса, колкото да придобие представа за нещата. Смятал бе да действа бавно и предпазливо. Начинът, по който жената на Маас се затваряше, крехката ѝ усмивка, ароматът на страх, който се излъчваше от нея като сладост от роза, го подтикваха да промени стратегията си. Не биваше да я плаши толкова, че да я прогони, но можеше да я стресне сериозно. Усмихна се на лейди Калиам.
— Ами, откровено казано, надявах се да ме представите на баронеса Ибинлес. Исках да ѝ задам няколко въпроса. Не целия сезон прекарах в пътувания — обясни любезно той. — Размишлявах за бунта, опитах се да го анализирам. Да стигна до корените му. Да преценя последствията от него.
Лицето на Фелиа Маас пребледня съвсем. Тя дишаше бързо и плитко като уловено врабче, чието сърце ще се пръсне от страх.
— Не виждам какво толкова има да се анализира — каза тя с изтънял гласец.
Гедер откри, че му е по-лесно да се усмихва любезно, когато любезността му е фалшива. Някакви вятърни камбанки навън звънтяха както им падне, като идиот, комуто са дали детско барабанче. Джори и майка му не помръдваха. Гедер сплете пръсти на коляното си.
— Знам всичко, лейди Маас — каза той. — Принцът. Бунтът. Ванайската кампания. Жената.
— Каква жена? — прошепна Фелиа.
Гедер изобщо нямаше представа, но все някъде в тази каша трябва да беше замесена и жена. Това нямаше значение.
— Кажете нещо, каквото и да е — подкани я той. — Изберете си някоя подробност. Дори такава, която никой освен вас не би могъл да знае, и аз ще позная дали казвате истината.