Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Рио си имаше и неприятна страна — беше същински рай за хлебарките. Не че в Англия нямаше хлебарки, там обаче те бяха дребнички плашливи същества, докато тези тук бяха грамадни, летяха, потракваха с крачка и излъчваха същата злонамереност, както и акулите. Нападателни и хитри, вместо да побягнат, те ти се нахвърляха. Като се почне от важните клечки на „Сириус“ и се стигне и до най-обръгналия каторжник на „Александър“, всички бяха на ръба на лудостта, тормозени до немай-къде от хлебарките.
Повечето хора, които не можеха да напускат кораба, спяха почти голи на палубата, макар и не така спокойно, както в открито море. Рио изобщо не мигваше. И нито за миг не потъваше в мрак. По цели нощи, чак до сутринта и черквите, й други сгради бяха осветени. Да си рече човек, че малцината португалци и безбройните им чернокожи роби се страхуват от онова, което се е спотаило в тъмата и ги дебне. По късна доба обаче Ричард чу как някакво същество издава звук, нещо средно между писък и рев, от който кръвта му се смрази, и разбра защо хората тук се стремят да разсеят мрака.
Най-малко два-три пъти седмично имаше илюминации все в чест на някой светия или на Богородица, или на събитие от живота на Исус Христос — в религиозния живот на Рио нямаше и грамче здравомислие и сдържаност. Такива заклети привърженици на Нокс60 като Балмейн и Шарп бяха възмутени от дън душа — те смятаха католиците за безнравствени изпаднали типове и сатанински изчадия.
— Изненадан съм, Джони — каза Ричард на Джон Пауър, докато двамата наблюдаваха пъстроцветните илюминации, озарили небето, — че не се опита да избягаш.
Пауър го погледна умърлушен.
— Тук ли? Та аз не знам португалски. Ще ме пребият още на първия ден. Ако не броим португалските бригове за прекарване на роби и товарните кораби, единственият платноход в пристанището е един английски риболовен траулер, спрял тук, за да почистят корпуса отдолу. Ще качи неколцина болни пехотинци от „Сириус“ и „Бдителност“, за да ги върне в Англия. — Той смени темата, очевидно твърде болезнена за него. — Гледам, Есмералда както обикновено не се грижи за своя кораб. Дори не се опитва да почисти мидичките по корпуса.
— Господин Боунс не ти ли е казвал? Отдолу „Александър“ е обкован с мед. — Ричард си избърса гърдите, лепкави от портокаловия сок. Ще сляза да се измия в морето.
— Не знаех, че можеш да плуваш.
— Не, не мога. Но се топвам във водата, без да се пускам от стълбата. Надявам се някой ден да се справям и без да се държа. Вчера се пуснах и дори няколко секунди се задържах на повърхността. После обаче се уплаших до смърт. Днес може пък да не ме е страх.
— Аз мога да плувам, но не смея — рече покрусен Пауър.
И с дисциплина, и без дисциплина той много внимаваше какво върши.
Един ден Ричард беше във водата точно когато Стивън Донован се върна с лодка, която беше наел. Но още не се беше научил да плува — пуснеше ли се от стълбата, и почваше да потъва. Заради задаващата се лодка понечи да се върне на палубата, когато видя кой е застанал на носа.
— Бива ли да си толкова глупав, Ричард, пристанището гъмжи от акули! — скара му се Донован, когато наближи кораба. — На твое място не бих го правил повече.
— Силно се съмнявам, че ще се намери акула, която да се полакоми за светите ми мощи при това изобилие, което предлага пристанището на Рио — усмихна се Ричард. — Опитвам се да се науча да плувам, но поне засега ме няма никакъв.
В очите на Донован проблеснаха дяволити пламъчета.
— Та, ако по време на някоя буря „Александър“ потъне, да стигнеш с плуване до Африка ли? Не се притеснявай, корабът може да е стар, но е един от най-сигурните. Каквото и да се случи, дори и водата да го залее до рейките и юта, пак няма да потъне.
— Не, за друго. За да се къпя в морето, когато стигнем Ботаническия залив, в случай че няма достатъчно кофи. Искам да съм сигурен, че няма да хлътна в някоя дупка в пясъка. Там вероятно има езера и реки, въпреки че сър Джоузеф Банкс не споменава нищо за тях. Всъщност разказва, че местността била безводна и имало само няколко малки поточета.
— Ясно. Погледни кучето Уолас.
Той посочи шотландския териер на лейтенант Шарп. Насърчавано от стопанина си, кучето плуваше покрай наетата ладийка към кораба.
60
Джон Нокс (ок. 1510–1572), шотландски религиозен реформатор и историк. — Б.пр.