Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Уместен въпрос — рече угрижен Стивън Донован. — А за какво са ти, Ричард, шмиргеловата прах и рибеният туткал?
— Сам си правя шкурката и по-ситните пили.
— А обикновени пили трябват ли ти, в случай че флотилията не се е запасила и с тях?
— Да, но не мога да заделя повече пари, а не искам да злоупотребявам с щедростта ви. Все пак се надявам да си намеря сандъчето с инструментите.
— По-лесно ще изстискам от камък кръв, отколкото ще науча нещо от теб — усмихна се господин Донован. — Някой ден обаче ще знам всичко.
— Не си заслужава. Но все пак благодаря.
— Винаги на твое разположение, Ричард! Ако не се беше наложило да търся под дърво и камък тия твои церове, изобщо нямаше да разгледам Рио, а в него има наистина забележителни неща. И аз като Джонстън и Шарп щях да вися по кафенетата, да се тъпча с мазни хлебчета, да се наливам с ром и портвайн и да правя мили очи на чиновниците португалци с надеждата да изврънкам някое и друго сувенирче.
След тия думи той заслиза, като си свирукаше весело, по стълбата така, сякаш го е правил най-малко десет хиляди пъти.
Последната неделя в Рио преподобният Ричард Джонсън, свещеник на експедицията, известен с донякъде методистките си възгледи за англиканската църква, прочете проповед и отслужи службата на „Александър“ под съпровода на нахалните католишки черковни камбани, огласили със звънтежа си целия град. Палубите бяха разчистени, сигурен знак, че всеки момент корабите ще отплават.
На четвърти септември се заеха с трудната задача да изкарат единайсетте кораба от осеяното с островчета пристанище на Рио де Жанейро и на пети се справиха. Бяха стояли на котва цял месец, който щяха да запомнят с портокалите и илюминациите. Форт Санта Крус и „Сириус“ надминаха себе си, като се поздравиха с двайсет и един топовни изстрела. Вече беше наложена дажбата от литър и половина вода за пиене на ден, вероятно знак, че губернаторът споделя мнението на корабните лекари за качествата на водата в Рио.
На свечеряване сушата вече не се виждаше; флотилията се понесе напред, за да поеме курс на изток с надеждата да измине бързо пет хиляди и тристате километра, делящи я от нос Добра надежда. От тук нататък й предстоеше да плава на изток и на юг, в морета, в които макар и да бяха описани върху картите чак до нос Добра надежда, почти нямаше плавателни съдове. До тук бяха срещнали съвсем случайно португалски търговски кораб, от тук нататък обаче нямаше да видят жива душа, докато не наближат нос Добра надежда и пътя за Източна Индия.
Ричард бе попълнил запасите си, освен това разполагаше с шмиргелова прах, туткал и няколко добри пили; основна грижа му бяха филтрите от шуплест камък — самият той имаше още два резервни, но петимата му другари си нямаха и един. Ако братовчедът Джеймс — аптекарят, беше прав, филтрите скоро щяха да станат негодни. Затова с помощта на господин Донован Ричард направи нещо като люлка от въжето и пусна един от филтрите да се влачи в морето: молеше се някоя акула да не му хвърли око. Една си беше харесала панталона от униформата на флотски офицер, пуснал го на връвчица във водата, за да се изпере хубавичко, беше прегризала по средата връвта, бе налапала панталона и го бе изплюла отвратена. Е, филтърът сигурно щеше да й приседне, но ако разкъсаше въжето, щеше да замине и вещта, привързана за него. Все пак всичко мина благополучно. След седмица Ричард издърпа шуплестия камък и го прикрепи за палубата, та слънцето да го напече, а дъждовете да го умият. После пусна втори филтър — и той да се накваси с морска вода. Надяваше се така да пречисти и останалите, преди да са излезли от употреба.