Сага за Австралия

Времето беше хубаво, много горещо и задушно. Ох, де да можеше да слязат на брега! Но това, както разбираха всички каторжници, беше невъзможно. По пладне им дадоха огромни късове прясно говеждо, картофи и фасул, варен ориз и самуни със странен вкус — по-късно Ричард научи, че ги месели от стрит корен с името cassada. Всичко това обаче не беше нищо в сравнение с мига, когато при кораба надойдоха ладийки и засмени негри с бели зъби, блеснали върху абаносовите лица, взеха да мятат на палубата стотици портокали, сякаш си играеха с каторжниците. И Ричард, и други бяха чували за портокалите; той бе чел, че някои богатски къщи дори си имали оранжерии. Беше виждал портокал и при братовчеда Джеймс — аптекаря, който го беше изложил на показ и внасяше лимони, за да извлича етеричните масла от тях. Лимоните се разваляха по-бавно.

Някои от портокалите бяха с диаметър петнайсетина — седемнайсет сантиметра, с наситен красив цвят, други пък бяха почти кървавочервени и отвън, и отвътре. Каторжниците и морските пехотинци бързо установиха, че горчивата кора се бели лесно, и захванаха да се тъпчат като невидели с портокалите, възхитени от тяхната сладост и сочност. Случваше се да отхапват и от големите яркожълти лимони, за да притъпят възсладкия вкус на толкова много портокали, или смучеха не така сочните зелени лимони — нещо средно между тръпчивия жълт лимон и портокаловия сироп. Не можеха и не можеха да се наситят на цитрусовите плодове. Установиха, че най-бледите плодове са откъснати, преди да са узрели докрай, и в края на третата седмица в Рио Неди Перът започна да заделя всяка сочна топчица, която според него щеше да издържи няколко дена — щом го видяха, и други каторжници последваха примера му. Мнозина, включително Ричард, си запазиха и от семенцата на портокалите и лимоните.

Всекидневно получаваха прясно говеждо, едни или други зеленчуци и хляб от cassada. Още щом надушиха, че ромът в Рио може и да е лош като качество, но е евтин едва ли не колкото водата, пехотинците забравиха и за дисциплината, и за каторжниците, които би трябвало да охраняват. Двамата лейтенанти също почти не се вясваха на кораба, както и корабният лекар Балмейн, който ходеше на експедиции в околностите на града, за да се любува на огромните лъскави пеперуди и на цветята с восъчно великолепие, наречени орхидеи. Зажаднели за домашни любимци, моряците от екипажа и морските пехотинци често се връщаха с доста опитомени папагали, обагрени в невероятни цветове — от кучетата бяха останали само две, другите, както бе предрекъл и Донован, се бяха превърнали в примамка на акулите. Котаракът Родни, жена му и бързомножалото се котило се чувстваха на седмото небе. Сега „Александър“ наистина не бе така опасен за здравето, но пък гъмжеше от плъхове и мишки.