Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
После, на шести октомври, когато не бяха много далеч от Африка, десетима морски пехотинци слязоха в затвора, за да отведат Джон Пауър. Той взе да се дърпа, но пехотинците го фраснаха с все сила и под изумените погледи на каторжниците го изкараха през задния люк. След няколко минути се върнаха, за да изведат и двамина от Нотингам — Уилям Пейн и Джон Менъл, които спяха на нара до Джон. После — нищо. Ако не броим това, че Пауър, Пейн и Менъл така и не се върнаха.
Ричард разбра какво е станало главно от Стивън Донован. Уили Дринг и Джо Робинсън също му казаха някои неща.
Пауър и неколцина моряци от екипажа замисляли бунт, разчитайки на това, че две трети от морските пехотинци изобщо не стават за войнска служба.
— Никога не съм чувал за по-налудничав план — отбеляза объркан Донован. — Въобразявали си, моля ти се, че е по силите им да превземат кораба! Луди за връзване! Нямах никаква представа какво им се върти в главите, обзалагам се, че и Шортланд не е бил в течение, а негова светлост Уилям Астън Лонг не би се унизил да се забърква в бунт, още повече че си прави тънките сметки, когато се върне в Англия, да го повишат в капитан на кораб. Виж, за стария Боунс си имам едно наум. Кълне се, че нямал нищо общо, но и аз, а и Есмералда не му вярваме. Ония ненормалници смятали да превземат квартердека и топа на подвижна поставка, а после да залостят морските пехотинци и каторжниците долу в затвора, да променят курса и да отпращат към Африка. Възнамерявали да затворят нас с Есмералда, Лонг, Шортланд и неподкрепилите ги моряци долу с вас в затвора. Съмнявам се да са смятали да убиват някого.
— Чакай тук — каза Ричард и се върна в затвора, за да попритисне Уили Дринг и Джо Робинсън.
— Какво знаете? — попита ги свъсен той.
Те го изгледаха така, сякаш от плещите им се е смъкнало непосилно бреме.
— Пауър взе да ни предумва да се включим и ние — отвърна Дринг. — Казах му, че е превъртял, помолих го да си го избие от главата. После той внимаваше да не говори с никого в наше присъствие, макар и да знаеше, че няма да го издадем. След това пък господин Боунс ни прати обратно в затвора — не ни искал да му работим.
Ричард се върна на палубата.
— Дринг и Робинсън са знаели, но не са пожелали да се включат. Според мен Боунс също е забъркан. Какво всъщност се е случило?
— Двама каторжници са натопили Пауър пред Есмералда.
— Винаги ще се намерят доносници — отбеляза Ричард, сякаш си говореше сам със себе си. — Менъл и Пейн от Нотингам. Негодниците му с негодници!
— Е, Дринг и Робинсън са се придържали към апашкия кодекс на честта, докато тия двамата просто са се потрудили, за да си заслужат похвалата на шефовете и по-добра храна. А ти ги наричаш негодници. Защо?
— Защото и друг път са доносничили. От известно време ги подозирам. Сега, откакто знам имената им, всичко си идва на мястото. Къде са?
— Доколкото знам, на „Скарбъро“. Веднага щом ония двамата са му казали, Есмералда се е метнал на лодката и е отишъл при негово превъзходителство губернатора. Ходих да го вдигам по стълбите. От „Сириус“ пратиха двайсетина пехотинци, а моряците, които доносниците са посочили, са задържани. Виж, за господин Боунс и за неколцина други нямаме доказателства. Но съм сигурен, че няма да повторят, колкото и да мразят Есмералда, задето им разводнява рома и им го продава.
— Ами Пауър? — попита Ричард, усетил как на гърлото му засяда буца.
— Отведоха го на „Сириус“, ще му турят веригите и ще го приковат към палубата. При всички положения няма да се върне повече на „Александър“. — Донован се взря с любопитство в Ричард. — Беше ти симпатичен, нали?
— Да, много, макар и да знаех, че ще свърши зле. Има хора, които, каквото и да правят, накрая оплитат конците, привличат неприятностите точно както магнитът — железните пирони. Та той е такъв. Но мен ако питаш, не е извършил престъплението, за което са му лепнали присъдата. — Ричард избърса очи и поклати ядно глава. — Искаше на всяка цена да се прибере в Англия, при болния си баща.
— Знам. Но ако има някакво утешение, Ричард, то според мен е, че щом подминем Кейптаун, Джони вече няма да храни надежди, че ще намери начин да се върне у дома, и ще стане образцов каторжник.